Marta (Мартина) 5 юли 2005 г., 21:51

Моята България 

29582 4
България. Това е моята родина, моят дом и моето поприще. Тук се родих и разбрах що е любов, мъка и радост. Тук за първи път бях щастлива. Тук ще живея, ще творя, ще създам семейство и пак тук ще умра. В България започна моят живот и се надявам, че именно тя го прави смислен и точно такъв, какъвто искам да го изживея. Но България е и друго... Тук за пръв път разбрах какво е безчестие, алчност, тук за пръв път бях огорчена и вкусих от горчилката на живота. Тук бях губеща, ненавиждана и мразена. Видях живота и от грозната му страна, познах отчаянието, безнадежността, безверието... Тук бях човек във всяко едно отношение и не съжалявам.Защото тук изградих и опознах себе си, станах това, което съм днес. Било то реалист или мечтател, или просто безгрижен наблюдател на живота. Днес аз наблюдавам своята страна и с болка усещам как тя се смалява в очите ми и тогава тревожни мисли ме връщат отново в онова време, когато България с голяма доза търпение и кураж е била изградена и създадена. Такава, каквато е била в съзнанието на нашите деди през златните си години. Такава е била България и блясъкът на благородния метал, който е искрял от облика и, е карал младо и старо, изпълнени с опиянение и гордост, да викат предизвикателно: "Ето това е моята България". Да, такава е била тогава, но това съвсем не е моята България днес. Днес тя съвсем не е така красива и привлекателна, съвсем не е тъй велика, тъй недостижима и мечтана. Днес тя е една сkромна, мъничка и бедна страна. Но аз не искам да я напусна. Не искам да търся спокойствие другаде. А и как ще го намеря там, където съм чужда. Там, където, за да стана своя сред другите, трябва да бъда чужда пред себе си. Някъде, където няма да съм с човешките си навици, потребности, правила и емоции. Как да живея спокойно, когато едно болезнено чувство ме влече обратно към корените ми, обратно в моята България. Това е тя за мен. И точно тази болезнена връзка ме държи заедно с нея, защото ако я прекъсна, аз губя и връзката със себе си. Аз не съм избрала това място, нито то е избрало мен. Тук не е нито раят, нито адът. Тук всичко красиво и приятно се събира с не дотам привлекателното и свидното. Тук е всичко това, което липсва малко или много навсякъде по света, и именно затова това място е така неповторимо и уникално, че да се чудиш дали да го обикнеш или да избягаш от него. Тук за мен е центърът на света и той носи едно единствено име - България.

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и оценявате!

Случайни произведения

Контакт | Правилник | Реклама | Медиите за нас

© 2003-2016, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.