Добре дошли в Откровения!
социална мрежа за авторско творчество

"Откровения" е най-голямата платформа за лично творчество с авторски произведения в различни категории като поезия, проза, преводи, фотография, музика, изобразително и приложно изкуство.

 

Публикувайте своите произведения: Споделете откровенията си, претворете чувствата си в ноти, от емоцията създайте мелодия, облечете думите си в стих или разказ. Изкажете позиция под формата на статия или есе. Обрисувайте настроението си в картина или покажете красивите мигове във фотоси.

Бъдете себе си, бъдете откровени!
Мобилно приложение Otkrovenia

Онлайн:

 114 855

 18 641

 388 646

 2 113 980

Предизвикателства
Времепространство Поезия 15
Щом децата са злояди, нека хапват шоколади! Поезия 7
За всеки повод подарък от сърце Приложни Изкуства 5
Национално-освободителни борби Проза 0

Още Предизвикателства »

Скорошни победители:

Хляб (Хлябът - сила за живот) Проза 8
Подарък за нея (Пролетта и Жената) Приложни Изкуства 12
В заскреженото небе (Замръзналото кралство) Поезия 5
Научих се (Любовта е мъдростта на безумните и безумието на мъдрите) Поезия 24
Трите меченца (За героите любими от анимационни филми!) Поезия 9
Предложения
Мъката може да те подлуди.
Когато не можеш да спиш и усещаш, че ти е трудно дишаш. Когато даже френската храна ти се струва отвратителна. Когато светът започва постепено да гасне пред теб. Когато всичко друго просто вече няма никакво значение. Когато дори приятелите ти не знаят какво да ти кажат. Ко ...
  2075 
  1159  11 
Едно от малкото ми произведения написани като на шега, за ден, някъде из Тихия океан, изпълнен с онези носталгични чувства за дома и всички трепети от мисълта за оставената, но неизгубена и вечно жадувана любов, коята не признава граници и разстояния!
  5285  19 
Пак са узрели червени сълзи по черешата.
Вятърът сприхав замерва душата с костилки.
Гробът ти, мамо... Тука ли някъде беше?
Цяла година тъгуваш под твойта могилка.
Мен ако чакаш, ще буреняса надеждата. ...
  3387  37  121 
Ех, живот, все не ми е по мярка добрата ти риза
на райе от ребра, през които тревата расте.
Със Адамова кост небосводът е вечно пронизан
и звездите му дават на всяка минута отчет.
Ех, живот! Ти къде без сърцето ми пламнало беше? ...
  2400  23  22 
Тежи в очите ми отминалия ден,
като безцелно отразена светлина.
Откривам я в насрещните очи,
преди да е достигнала до тях...
Текат безименно и неотстъпно дните ...
  1061  17  14 
  664  12 
  2211  15  18 
  3195  23 
  1562 
Ще те обичам днес, и утре, и тогава,
когато залезът в очите ми надникне,
дори с живота си да се прощавам –
навярно никой друг така не ще обикна!
Ще те обичам винаги смирена, ...
  2002  19  28 

Още произведения »


: ??:??