take_me_away (Наталия) 28 ноември 2010 г., 19:48

Бездомница 

567 9


Изхвърляш последни остатъци близост в бездна от боклучава реалност.
Аз съм бездомница. Ровя и търся образи. После лягам върху тях и се сгушвам в спомените им за преминало във взиране жалко съществуване. 
Без да разбера, изстивам. Когато тръгна отново по улиците, всички вече ме презират. Не разбират смисъла на тази пъстра, отвратителна локва. Отразява небето ми. Но те не го виждат.
Прокопавам входове там, където съм намерила изходи. Този лабиринт ме плаши, но не искам да излизам от него. Тук се чувствам значима. Обичам болестта си.

Обичам да се скитам из старите мен и да ги изследвам. Смеят ми се, че съм бездомница, но знаят, че ще ги споходи същото. Че ще молят облаците за прошка.

Че ще трябва да събират парченца разпиляно от постелята на уличната самота.




Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и оценявате!

Случайни произведения

  • take_me_away (Наталия)

    Пиеса

    Обличам се и ставам друга. Не зная коя съм. Лицето ми е грим. И душата ми. Не се познавам. Поглеждам...
  • take_me_away (Наталия)

    Въздишка.

    Времето е понякога безсилно да ни отбележи в хрониките си. Не се сърдя. Не знам дали си заслужава да...
  • take_me_away (Наталия)

    Секунда

    Душата ù допира устни. Трае секунда. Той пак е хванал ръката ù. По дължината на пръстите ù са накаца...
  • Още произведения »

Контакт | Правилник | Реклама | Медиите за нас

© 2003-2016, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.