zelena (Силвия Райчева) 20 март 2011 г., 13:14

Приказка за... гората 

2164 36

ПРИКАЗКА ЗА... ГОРАТА

 

 

            Реещата се дъхава тишина на горската обител трепна от ритмичното почукване на кълвача. Стреснати, капчиците роса припряно се спуснаха от листа, цветчета и тревици, за да поспят още в топлата прегръдка на земята. Изгревът придърпа дремещото слънце, засмя го и животът в старата гора кипна. Утринният вятър поздрави с ласка и отговорно се захвана с работата си на пощальон. Разнесе аромати, шепот на листа, птичи песни, въздишки на треви... И преди още слънцето да стопли след нощната хладина, беше разнесъл посланията. Поздрави за „добро утро”, пожелания за „ясен ден”, за любов (най- многобройните), за тъга, за раздяла, за страдание. После връщаше съпричастност, благодарност... Някои от вестите изчезваха безвъзвратно в същия ден, други с години се преповтаряха с възхита. Яд го беше на дежурните комплименти, но нямаше как - служба. Имаше дни, в които така прехвърчаха искри от хапливи забележки, че гората се превръщаше в същинско бойно поле, разделено на лагери. Шипката драснала остро, Тревата подела в хор, Дъбът се обидил... Или Глогът подхвърлил безсрамни намеци на Момина сълза, Цветното общество писнало срещу нахалника, Вековните и те страна взели... Ето и днес, нямаше изобщо да им обърне внимание, ако не беше видял Зеленика клюмнала да тъжи. Приседна до нея, уморен от тичане:

-          Защо тъгуваш, мила?

-          Ох, Ветре... Защото, защото съм в средата.

-          Как така? Винаги си била тук, в края на гората.

-          За споровете в дъбравата ми е мъчно... Всеки ден слушам с интерес - някои от гласовете ме очароват; други - навеждат на размисли; трети просто оставям да минат покрай мен; някои са плахи като шепот, други възторжено-напористи, но... всеки е неповторим. Ето и днес, чуй гората... като разлютен кошер. И едните ми са скъпи, и другите; и едните чувам, и другите; и на едните се възхищавам, и на другите; и едните обичам, и другите... Но знаеш как е, не може да си...

-          Знам, тогава ставаш предател и за едните, и за другите.

-          Да - клюмна и листенцата увиснаха.

-          Ще ги разнеса! – изви се вятърът строго.

-          Кое? - погледна го уплашено.

-          Думите ти.

-          Недей, моля те! Ще стане по-лошо.

Но той вече се носеше из гората и свистеше...

*****

            Край неизвестен.

 


Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и оценявате!
  • zelena (Силвия Райчева) БЕЗЖИЧЕН, благодаря !
  • Bezzhichen (Безжичен) Много образно, великолепно написано и хубав иносказателен стил!
  • zelena (Силвия Райчева) ВЕСИ, благодаря!
    ЕЛЕНА, благодаря!
    Хубава вечер !
  • elenasim1 (Ел Ка) Приказно!!! Поздрави от мен
  • zelena (Силвия Райчева) ПЕТЯ, благодаря ! Ами...
  • bojilova1 (Петя Божилова) Напомня ми за един сайт...
  • zelena (Силвия Райчева) АГАПЕЯ, благодаря!
    Поздрав !
  • agapeiya_polis (Агапея Полис) Гората е жива и се радвам, че някой е чул гласовете ѝ, за да ги опише толкова истинно! Поздрави!
  • zelena (Силвия Райчева) ТАНЯ, благодаря!
    МАГДАЛЕНА, благодаря!
    Привет !
  • mariniki (Магдалена Костадинова) толкова ми е познато...
    наистина е приказка за оживялата гора..
    много хубав разказ, Силвия...сърдечен поздрав.
  • tanq_mezeva (Таня Мезева) Много размисли.
    Дали само при нас е така?
    Поздрав за чудесната творба!
  • zelena (Силвия Райчева) ВЕСИ, благодаря ти!
    Поздрав
  • rarebird (Роанда ) Комплименти, Силви!
  • zelena (Силвия Райчева) СЕСИ, благодаря
    Честит празник!
  • странница (Сеси) Ех, тази гора как ми е позната! Чудесен разказ! Поздравявам те!
  • zelena (Силвия Райчева) МАРТИНА, благодаря!
    КРЪСТИНА, благодаря! Да, а също и живота тук, в сайта
    Светъл ден момичета !
  • Rimoza (Кръстина Тодорова) Оригинален и много актуален разказ-метафора
    за живота такъв какъвто е, без грим и без
    лъскава опаковка и точно затова е силно
    въздействащ и запомнящ се. Много ми хареса!
    Поздрави за талантливата авторка! БЪДИ!
  • lu4 (Мартина) Чудесен разказ! Прочетох с интерес!
  • zelena (Силвия Райчева) ИВ, благодаря ти!
    АНТОНИО, благодаря!
    Поздрав !
  • antonio60 (Антонио Георгиев) Хубово е човек да търси и мъдростта на думите. Важно е! Поздрави!!!
  • Barona38 (Ивайло Терзийски) Пишеш толкова възхитително, Силви - образно метафорично, но и ненатрапчиво. Благодаря ти за приказното, с което облъчваш ежедневието ни. Ив
  • zelena (Силвия Райчева) ПЕПИ, благодаря!
    ПЕТИНКА, благодаря ти!
    Пролетна прегръдка
  • petinka67 (Петя Кръстева) Защо ли името Зеленика ми се струва познато?
    Не искам да я виждам тъжна!!!
    Гуш*
  • pepsi1975 (Пепи Оджакова) Приказка за оживялата гора
  • zelena (Силвия Райчева) ЯВОР, благодаря!
    ПЕТЯ, благодаря!
    Тиха вечер !
  • morigana (Петя Янева) Малко хора могат да разчовъркат в няколко реда една толкова дълбока обществена рана и написаното да изглежда завършено. И още по-малко са тези, които могат да го направят с подобна вълшебна и чиста мелодия от думи. Поздрави!
  • YAVOR_A_STEFANOV (Явор Стефанов) И те ли станаха жестоки един към друг,както е присъщо за човеците...Харесах написаното!
  • zelena (Силвия Райчева) ИЛКО, благодаря ти! Май прекалено алегорично... Дали и в заглавието да не напиша коя е гората ?
    ИВОН, благодаря!
    Уютна вечер!
  • valia1771 (Ивон) Оригинален разказ!Хареса ми!
  • zelena (Силвия Райчева) ОГИ, благодаря!
    ЦВЕТИ, благодаря!
    РОСИ, благодаря!
    ВИЛДАН, благодаря!
    РУМИ, благодаря!
    ВОДОЛЕЯ, благодаря!
    ИЛИЯНА, благодаря!
    Всъщност, изобщо не е за деца Това си е нашата гора- "откровения" Поздрав!
  • inakrein (Илияна Каракочева) Замислящо и мъдро. В известна степен предизвикващо към размисъл. Хареса ми!
  • vodoleia (Мария) И аз мисля, че не е само за деца.
    Липсата на край е чудесен похват! Децата обичат да предлагат свои и тогава се научават да мислят и да чувстват... Поздрав!
  • feia (Вилдан Сефер) Ох, позната картинка! Харесах, Силвия!
  • Eia (Росица Танчева) Не е само за деца.
    Поздравления, Силви!
  • Traum (Цвети Йорданова) Чудно красиво поднесена дилема! Поздрав!
  • ekstasis (Михаил Цветански) Прекрасни метафори! Приказно е!
    Поздравления, Силвия!!!

Случайни произведения

  • zelena (Силвия  Райчева)

    Роб

    РОБ Валеше от дни. В началото, пресъхналата от жегите земя жадно пое влагата. Утоли се, пресити се, ...
  • zelena (Силвия  Райчева)

    Хан Татар

    ХАН ТАТАР Залезът разливаше огнено багрило, а слънцето тичаше към върха, с последните си лъчи и отст...
  • zelena (Силвия  Райчева)

    Баба Здравка

    (всяка прилика с действителни лица и събития е случайна) Шеташе из градината баба Здравка. Бързаше д...
  • Още произведения »

Контакт | Правилник | Реклама | Медиите за нас

© 2003-2016, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.