elituUu (Елица) 30 юли 2011 г., 23:10

Любовта, без която не можем 

668 4

 

Жалко е да обичаш само веднъж:

да си нечий по навик, но не и реално,

да си мислиш, че плачеш - а то да е дъжд,

да оставаш, където не си бил отдавна.

 

Да заспиваш, облегнат на грешното рамо,

а сърцето да среща зората самичко;

да трепериш от студ и от погледа само –

онзи, който навремето значеше всичко.

 

Да целуваш насила, а искрица да няма -

да разбираш, че всичко отдавна е спряло;

упорито да вярваш, че “любов е голяма”,

а въобще да не помниш къде е горяло.

 

                           * * *

 

Да обичаш веднъж е толкова жалко...

Любовта не е име, което изричаш.

Тя е в нас и се храни от всеки с по малко

и изчезва безследно, ако с нея не тичаш...



Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и оценявате!

Случайни произведения

  • elituUu (Елица)

    * * *

    Приключи неусетно и последният час, но никой май за никъде не бърза, защото непознато е пред нас, а ...
  • elituUu (Елица)

    Не и сама

    Изтощително, обвинително, до болка унизително, да криеш и отричаш, че не мразиш, а обичаш. А после д...
  • elituUu (Елица)

    Не искам да се будиш

    Понякога не искам да се будиш - заспи във мен дълбоко, непробудно, на лудостта недей да ми се чудиш ...
  • Още произведения »

Контакт | Правилник | Реклама | Медиите за нас

© 2003-2016, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.