dar4e_to (Дарина Дечева) 17 февруари 2009 г., 23:48

Щурец 

1052 40

Поех и аз утъпкания път,
по който бяха минали мнозина.
Набрах щурчета - в нужда да приспят.
А устните тъмнееха. До синьо.

Приготвих се за срещата си с Бог -
облечена в най-чистата си риза,
когато горе блесна зарево.
Видях се във очите му. Отблизо.

И станах малка. С плитка доземи.
А той - висок. По ръст надминал хляба.
Зениците се гонеха сами.
Уплаших се за миг, но не избягах.

За първи път вървях по този път,
закичена със стръкче щуро детство.
Оттатъка бе тежката ми плът,
а тука бях щурец. И пътешествах.

И светлото прииждаше от Бог!
Достигах го, достатъчно голяма.
Поисках да остана там. До гроб.
Но върнах се. Сама. А той - остана...


17.02.2009 г.
Дарина Дечева


Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и оценявате!

Случайни произведения

  • dar4e_to (Дарина Дечева)

    Цяла

    Поредният подслон ми бе последен. Преди дори не мислех да остана. Отдавна с гръмотевици преследвам е...
  • dar4e_to (Дарина Дечева)

    РУСАЛКИ

    През нощта сред вълните в морето нереални русалки се къпят. Във водата се гонят, където не е нужно н...
  • dar4e_to (Дарина Дечева)

    ПРЕДАТЕЛ

    Искаше ме с камъни в сърцето, хвърлени от грешници безгрешни. Криеше ме в себе си, където пазеше тре...
  • Още произведения »

Контакт | Правилник | Реклама | Медиите за нас

© 2003-2016, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.