rudin (Иван Христов) 24 януари 2013 г., 7:49

Съдба 

342 7

Как да пратя любов аз по вятъра южен?

Вън е зима. Снегът скрива всички следи.

И напомня до болка по здрач теменужен

твоя спомен, че жив е. И тръпка си ти.

 

Тази нощ той ще влезе със взлом във съня ми,

ще завихрим на дансига страстния блус

в шумен кръг, там, пред хижата; пътят ни стръмен,

чийто край раздели онзи стар автобус.

 

Но от танцът красив нежен лъх ме събужда:

през прозореца леден ти в миг се стопи

и прозрях аз замаян сред стаята чужда  

чаша вино със мен, че до днес ти не пи.


Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и оценявате!

Случайни произведения

  • rudin (Иван Христов)

    Искам

    Раздвоен от проблеми все нищя този век, пренаситен ефирно и затрупан в оксидни огнища – как убива и ...
  • rudin (Иван Христов)

    Съдбата на поета

    Аз не пиша, а просто живея и стихът ми е пълен с живот като онзи светлик полилеен над изгубен и търс...
  • rudin (Иван Христов)

    Училищният дневник

    Селцето ни планинско, крайно бедно, богато бе с училище – „Берон” и стори ми се, сякаш за последно, ...
  • Още произведения »

Контакт | Правилник | Реклама | Медиите за нас

© 2003-2016, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.