rudin (Иван Христов) 26 февруари 2011 г., 0:58

Задушница 

529 11

Поредната задушница ни вика.

Тук живите със мъртви разговарят.

Горящи свещи сълзите си стичат.

Взаимно греховете си прощават.

 

 

Безкрайна върволица черна мъка

се точи по алеите към гроба

където близък твой под плоча скъпа

почива примирен, без капка злоба.

 

 

В дребнавости и земни залисии

забравяме за парещата болка,

че липсват ни. И мъртвите сме ние.

Свободни те - в небесна обиколка.


Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и оценявате!

Случайни произведения

  • rudin (Иван Христов)

    Слънчев стих

    Събужда се градът, от сън омаян. Завесата едва повдига Феб. Ще тръгна надалече и незнаен, но няма да...
  • rudin (Иван Христов)

    Живот

    Поточе кротичко извира и в долчинката ромоли. В коритото си то събира води от други планини. Превръщ...
  • rudin (Иван Христов)

    Клетва за вярност

    Когато гръм в небе отприщи ръкавите на водопад, не искай ти от него нищо, а сух заслон под този ад. ...
  • Още произведения »

Контакт | Правилник | Реклама | Медиите за нас

© 2003-2016, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.