Потребители (95646) Поезия (164887) Проза (22812) Есета (6796) Публицистика (1197) Картини (12285) Фотографии (26562) Колажи (4053) Музика/Аудио (2413) Преводи (11107) Условия за публикуване Най-новите Последни коментари Търсене Календар Връзки Фотоалбум Медиите за нас Реклама
+  Форум на otkrovenia.com
|-+  За сайта и форума
| |-+  За сайта и форума ~> Произведенията от сайта
| | |-+  Харесвах те, Парнар! Нищо лично...
« назад напред »
Страници: [1] 2 Изпечатай
Автор Тема: Харесвах те, Парнар! Нищо лично...  (Прочетена 6608 пъти)
Евелин
Маниак
****
Публикации: 93



Профил
Харесвах те, Парнар! Нищо лично...
« -: 18 Октомври 2007, 23:04:46 »

ОТКРИЙ РАЗЛИКИТЕ!  Exclamation

* * *
   SmileОТВЕДИ МЕ!

/МАРГАРИТА ПЕТКОВА/

Отведи ме оттук!
Ей така ме хвани за ръката
или само със поглед ме издърпай нанякъде.
Скрий ме в шумните улици на града милионен,
във кварталното кино и във своите спомени.
Отведи ме оттук! Приюти ме в очите си.
В кафенето отсреща. Навън под звездите.
В едно нощно такси. На ръба на вселената.
На ръба на сълзата, избликнала в мене.
Отведи ме оттук! Под втрещените погледи.
Под усмивките зейнали - иронични и строги.
Под просъскани думи за благоприличие.
Под небесната арка на твойто "Обичам те".
Отведи ме оттук! Накъдето ти видят очите.
В рая, в ада, в дома си, в трамвая, в мечтите си.
В оголялата от късната есен градина.
В някой жилищен вход. В телефонна кабина.
Отведи ме оттук!
Отведи ме, за Бога - по дявола!
Трябва някъде място такова да има - за двама ни.
Все едно е къде и каква е цената.
Отведи ме оттук!
С чиста съвест продавам душата си!


  SadАвтор   парнар (Пламен Парнарев) « ...още »

Заглавие   Отведи ме...
Жанр   стих

Дата на публикуване   04-10-2007г. 08:50 от кумеца

Посещения   148
Оценка   6,00 от 14 гласа
Коментари
26



шрифт
| + | - |
 
Отведи ме оттук...
Ей така ме хвани
                          - за ръката...
Отведи ме от тази земя.
През девет морета -
                             в десето.
Приюти ме
във твойте коси.
Или в тялото твое.
Или в сълзата.
Докога?... Докога ще мълчим?...
Отведи ме
                  накъдето ти видят очите.

Под кварталната арка
                        от погледи.
Под отровните думи
                        за свян.
Под пълзящата тиха омраза.
Под усмивки
               с ироничен плам.
Отведи ме!
Отведи ме оттук -
                                надалече...
В оголелите, нощем, градини.
В пожълтели морета от есен.
В окосената младост
                            пред прага.
Да съм само пред твоето лице.
Пред лицето на твоето "обичам"...

Отведи ме далече, любима.
Все едно накъде. И как.
В този свят трябва да има
и такава мечта -
                      за обичали.
Отведи ме,
                    за Бога,
                                оттук!
Ей сега си продавам душата...



* * *
  SmileОПИТ ЗА АВТОПОРТРЕТ

/МАРГАРИТА ПЕТКОВА/

Аз съм сбъркан човек, запомни го.
Съвсем наопаки и напук живея.
Купувам вместо мебели - книги.
Вятър на бяла кобила ме вее.
Не обличам вечерни рокли.
През зимата ходя без шал и шапка.
Не нося чадър и направо през локвите
с най-новите си обувки шляпам.
Не се подпирам на чуждо име.
Нямам доверие в самолетите.
Стиховете ми са с неточни рими.
И студено си пия кафето.
Не съм в крак нито с модата, нито с другите.
Със себе си, че съм в крак, е главното.
И нищо чудно, както е тръгнало -
вместо дяволите
да ме вземат ангелите.


 SadАвтор   парнар (Пламен Парнарев) « ...още

Заглавие   опитомяване
Жанр   стих

Дата на публикуване   18-10-2007г. 09:16 от кумеца

Посещения   132
Оценка   6,00 от 18 гласа
Коментари
28



шрифт
| + | - |
 
Аз съм сбъркан човек, мила.
Вече ти казах.
Сякаш кроен
                 наопаки.
Не по мяра -
        напук още живея.
Вместо мебели -
            купувам книги.
А в очите ми -
             вятър среднощен.
И птици по него
       светлеят крилете си.

Не съм скъпо облечен -
не нося
           вносни елечета.
А пък през зимата
мразя шапката, шала и прочие...
И не понасям чадъри -
мокър от лято,
направо през локвите
в дните си шляпам...

Не си давам името.
Зад чуждо
не се подпирам.
Нямам доверие
в автопортретите.
Или на "точните думи"
                                  за някого.
Пиша стихове
с неправилни рими.
И не пия кафето
                              със захар.
Не съм в крак нито със модата,
нито с друго
                 наоколо.
Стига ми
със себе си да съм в крак
 ( май е главното).

И нищо чудно,
наместо ангели
(като му дойде времето),
да ме приберат оттук
пак дяволите...



* * *

 SmileСТЕРЕОМУЗИКА

/ГЕОРГИ РУПЧЕВ/



"Има само
една сянка под тая червена скала
(ела на сянка под тая червена скала!)
и аз ще ти покажа нещо различно
и от твоята сянка, която сутрин те следва,
и от твоята сянка, която вечер те среща."
Т.С. Елиът



В такива дни приятелите оредяват -
като коса са твоите приятели.
Таванът се надвесва, става дяволско
и даже весело ти става, дяволе.
На нощния ти грамофон върти се
единствената плоча и до утре заран
ще бдите върху игленото връхче триста -
отбрани и небрежно издокарани.
Гърми сред поолющените цокли
могъщото подземно пеене
и пукат дяволските кокали
горят столовете, вратите зеят.



В такива дни душата ти е друга,
а вехтата, ужасната душа, е вързана за масата
и чака идването на хирурга.
Покай се, дяволе, спаси душата си!
Покай се, дяволе! Кипи катранът,
следобедът клокочи в твойте слепоочия,
а вечерта се гмурка във камбаната,
отмерваща живота ти проточено.
Покай се, дяволе! Дълбоко скалпела
се врязва във плътта уплашена.
Така е то. Душата ти е калпава.
Не струва колкото опашката.



В такива дни пространството звучи различно
и някой вън от теб стоварва в тебе гласовете
на вечното мълчание, на вечното привличане
и своя собствен глас, от теб останал неусетен.
Кръвта навярно още оросява мозъка -
тъй както неведнъж си наблюдавал.
Затворил си очи, затворен е прозореца
и в музиката късат се пространствата.
В такива дни - след упокоя и упойката -
усещаш как челото охладнява,
от болестта как се превръщаш в болка
и от човек
как ставаш
дявол.


 SadАвтор    парнар (Пламен Парнарев)   «  ...още  »
Заглавие   ад персонам
Жанр   стих
Дата на публикуване   05-10-2007г. 08:42 от изречена
Посещения   100
Оценка   6,00 от 15 гласа
Коментари   24


шрифт
| + | - |


В такива дни приятелите оредяват.

(като  следа от дъжд  са моите приятели).

В такива дни душата ми е друга -

                               таванът се навежда.

Става дяволско...

Кипи следобедът

във моите слепоочия.

А вечерта се втурва  през  камбаната,

отмерваща живота ми

на паузи

от есенни следобеди

                                         след болката.

В такива дни

пространството звучи

                                  самотно -

като след полет на обречени.

И някой вън от теб -

                               като че ли -

                                          отмерва в теб

октавите  пресипнало  мълчание.

                                     Или привличане

на твоя глас, останал неразбран. Нечут.

                                                                 Неизговорен.

Така е, знам... Душата ми е калпава.

Не струва даже

                      колкото опашката.

Кръвта е вярност -

                            още обикаля

                                                 лениво

 магистралите на тялото...

Заключен от  очи - заключил съм

в следобеда

накъсаното слово -

                                от кръга на залеза.

И само с  музика

                       опитомявам стаята.

(гърми сред неразтребеното бяло

могъщото подземно пеене

на дяволските есенни хорали...

А там горят стените... падат сводове.

И пукат дяволските кокали

под Лунната соната на Бетовен...)

::::::::::::::::::::::::::::::::::

В такива дни

(след упокоя на упойката)

усещам как ръцете охладняват.

 Живота си

               как  преобръщам в

                                                стъпки.

И от човек

                   как ставам

                                     памет...     

       

П.С.

Под жестоката жега на август

луната сякаш е око на дявол.

Блести казиното,

а нощта е кръгла.

                         И бяла, бяла...

И гори в жарава реката -

там, под живата пепел

на мрака.

Умира времето.

А всичко е платено.

И въздухът е купен вече.

Отвъд съдбата ми,

в часа на кучето,

умират песните.

По български - обречени...

Продадено е всичко.

Със декорите.

Били пристигнали

под навеса

              (по залез)

поемните лица - в поемните затвори.

А купувачите на съвест

                              преспокойно

(по крехките лица с

                      ненужна  обич)

бележеха пътека

през очите ми                             

                        напряко -

зад щастливите си дни...
« Последна редакция: 18 Октомври 2007, 23:48:59 от Евелин » Активен
valiordanov
Маниак
****
Публикации: 72


388939471
Профил
Re: Харесвах те, Парнар! Нищо лично...
« Отговор #1 -: 18 Октомври 2007, 23:09:35 »

И от мен нищо лично, но подкрепям това, че преди Пламен Парнарев, Маргарита Петкова е заявила твърди претенции за авторство. И още нещо.Не само ги е заявила, ами и ги е защитила достойно. На кого липсва достойнство в случая?
Активен
Tomad
Публикуващ редактор
Луд форумджия
*****
Публикации: 173



Профил
Re: Харесвах те, Парнар! Нищо лично...
« Отговор #2 -: 18 Октомври 2007, 23:35:28 »

Жалко, нали? Много малка държава е България. Не, че аз мога да проследя кога  някой плагиатства...
Маргаритата е уникална... след нея стиховете на parnar ме карат да се питам дали изобщо я е разбрал...
Няма нищо лошо да напишеш стих по нечие произведение, но ако ще правиш нещо стойностно, а не опит да блестиш с липсата си на креативност... само талант за имитация... но светът сякаш има нужда от такива хора...
Активен

Раздвоен ум - разтроен стомах.
Човек
Луд форумджия
*****
Публикации: 188



Профил
Re: Харесвах те, Парнар! Нищо лично...
« Отговор #3 -: 19 Октомври 2007, 08:37:42 »

Ей на това му викам преразказ върху стих. Няма лошо, ако е със знанието на другия автор.Така че не бива да се избързва.
Активен
valshebnica
Новак
*
Публикации: 7



Профил
Re: Харесвах те, Парнар! Нищо лично...
« Отговор #4 -: 19 Октомври 2007, 09:09:30 »

И на мен ми се иска да не избързвам, Ани но... ето още един преразказ по Маргарита Петкова...нищо повече няма да кажа..само цитирам... с уважение към Маргарита Петкова и със съжаление...

Нерви за любов

Нямам нерви за дълги любови,
а кратките - не ми приличат.
Да не мислиш, че нещо ново
казваш с това "Обичам те"?
Да не мислиш, че ще се срути
светът след моето тръгване?
Уверявам те - много пъти
са ме лъгали. И съм лъгала.
А пък земята си е на мястото.
Само сезонът се сменя.
Крайно време е да си наясно,
че всичко е само временно.
А аз - най - временната от всичко.
Най - кратката. Невъзможната.
Лесни любови - не ми приличат.
А трудната - ще я можеш ли?
Хм, да опиташ ли ти е щукнало?
Добре - да живее рискът!
Хайде сега - отведи ме оттука!
Ако ти стиска.

Автор   парнар (Пламен Парнарев)    
Заглавие   опитомяване   
Жанр   стих   
Дата на публикуване   18-10-2007г. 09:16 от кумеца   
Посещения   151   
Оценка   6,00 от 19 гласа   
Коментари   29   


.............
П.С.


Нямам дни

за дълга любов.

А кратката не ми прилича.

Да не повярва,

че нещо ново ти казва

моето нощно "обичам те"...

Да не помисли,

че ще потъне света

след поредното ми
отсъствие.

Колко много очи

                         са ме лъгали

                                         (зная ли...

И съм лъгал.)

А пък си е земята

                           на мястото.

Само сезоните

              в мен се променят.

Но пък всичко

               нали е временно...

Най-временния до тебе -

                                     аз.

Най-краткия.

    Най-глупаво влюбен.

           До обич невъзможен.

                  Най-променливия -

лесна любов не ми прилича.

( А с трудната - как си?..)

Да опиташ ли искаш -

                      обичам риска.

Отведи ме оттук.
Сега.



                       Ако ти стиска...
Активен
posh`
Луд форумджия
*****
Публикации: 108



Профил
Re: Харесвах те, Парнар! Нищо лично...
« Отговор #5 -: 19 Октомври 2007, 11:09:08 »

Ами да,мисля!Но нека се изтрият само произведенията,които са чужди така да се каже.Защото и останалите му неща са много хубави!!!Искам да продължа да го чета.Макар че съм изумена от това,което видях!!!
Активен

„Тя разкъсва къпинови клонки и остри стъкла, за да рани с любовта си онези, които протягат към нея ръце.“

изречена
Публикуващ редактор
Форумен лъв
*****
Публикации: 899


56144323
Профил
Re: Харесвах те, Парнар! Нищо лично...
« Отговор #6 -: 19 Октомври 2007, 11:42:04 »

Чест прави на Парнар, че застана достойно с обяснение. Да, 6-те произведения бяха изтрити. Останалите около 360... говорят за един добър автор, със собствен почерк, който, надявам се, ще продължава да защитава. Това е моето лично мнение.
Активен

И нека другите говорят зад гърба ми. Това не значи ли, че съм пред тях? По-страшно от изкуствения интелект е естествената простотия.
Човек
Луд форумджия
*****
Публикации: 188



Профил
Re: Харесвах те, Парнар! Нищо лично...
« Отговор #7 -: 19 Октомври 2007, 12:18:32 »

Eй, много съм щастлива от развръзката! За пореден път се убедих, че в този сайт живеят достойни хора,(защото на практика тук живеем)страхотни сте! Радвам се, че ще мога да продължавам да чета Парнар и за напред! От сърце ви желая красив ден!!!
Активен
Човек
Луд форумджия
*****
Публикации: 188



Профил
Re: Харесвах те, Парнар! Нищо лично...
« Отговор #8 -: 19 Октомври 2007, 12:20:05 »

Ооооооо, още нещо. Мисля, че и темата трябва да се изтрие бързо. Няма нужда от нея вече.
Активен
dickinson
Новак
*
Публикации: 8



Профил
Re: Харесвах те, Парнар! Нищо лично...
« Отговор #9 -: 19 Октомври 2007, 13:28:08 »

В последно време си мисля че прекалената информираност пречи, затова избягвам да чета поезия, чела съм като младо момиче, и досега като мантри в главата ми се въртят отделни куплети от различни стихотворения - влиянието е неизбежно - това може би се е случило с Парнар- но може би трябваше да направи уточнение при публикуването на горепосочените стихове- вижте и в раздела за разкази- това явление съществува- имам предвид разказа *Клаустрофобия* на *веселяк*- прави се и римейк на филми и така нататък- просто в неговия случай липсва уточнение, а може би и разрешение...
Активен
valiordanov
Маниак
****
Публикации: 72


388939471
Профил
Re: Харесвах те, Парнар! Нищо лично...
« Отговор #10 -: 19 Октомври 2007, 21:47:21 »

Доблеста изисква не да молиш да те изтрият, а да го направиш сам. Ако човек убие един или 20 различно ли е убиец? Ако човек открадне едно или сто кога е повече крадец? Не вярвам на един който веднъж е злоупотребил, че и в другите си стихове не е ползвал поезия непозната на много от четящите.... За мен законите са еднакви за всички без превилегии...Дори България сега е на такова дередже , защото за някой важат компромиси....
Активен
valiordanov
Маниак
****
Публикации: 72


388939471
Профил
Re: Харесвах те, Парнар! Нищо лично...
« Отговор #11 -: 20 Октомври 2007, 11:05:48 »

Към Celena:

Моето разочарование не е от Парнар или който и да е, а от потупването по рамото което правим на тия които посягат към чуждото. Кое не е осъзнато? Той много добре знае на кого са стиховете и въпреки това ги е компилирал с нейни думи от няколко в един....Е това е безсрамие...А Маргарита е най-крадената поетеса в България и всички и се качват на главата заради добрината на душата и...Може би тя е виновна, че не се казва Парнар? Ужас! Не виждам въобще смисъл от дискусии...За мен този крадец не съществува в пространството като автор.Който иска да го чете, аз силно се съмнявам , че е написал нещо сам без взаимки от някъде.Не налагам мнението си и не искам да бъда коментиран. Моите неща мога да си защитя и имам смелост да плюя по подобни мошенници!
Активен
dar4e_to
Форумен лъв
******
Публикации: 308


Там...оттатък.


Профил
Re: Харесвах те, Парнар! Нищо лично...
« Отговор #12 -: 20 Октомври 2007, 14:15:03 »

Привет на всички!
От известно време отсъствам от сайта. Причините са две: първо, в сесия съм и имам прекалено много за учене и малкото свободно време, което ми остава използвам за тази цел. Второ, напоследък сайтът ме натоварва и искам да си почина от него. Но вчера пуснах един стих и се появих за кратко. И /макар и със закъснение!/ се информирах за новините. Едната от тях беше твърде неприятна за мен. Съжалявам за Парнар. Той беше един  от твърдите ми фаворити сред пишещите мъже тук. Познавам го задочно, той е един от най-добрите педиатри в гр. Пазарджик и ви уверявам, че общественото мнение за него е много положително. Защо ви казвам всичко това? Не, защото възнамерявам да го защитавам. Парнар сбърка, макар че после призна грешката си и е редно сам да реши  какъв ще бъде статутът му оттук нататък в този сайт. Има си и администрация, която също може да вземе отношение по този въпрос. Аз нямам намерение / а и нямам никакво право!/ да съдя никой тук. Винаги съм била против плагиатството, пострадах преди време от него /моят "Манастир" не е абсолютно нищо в сравнение с поезията на Маргарита Петкова!/.Преди време подобна реакция изразих и срещу небезизвестния всеобщ "любимец" Светослав Иванов- Писателче. При него обаче нещата стояха  по по-различен начин- той демонстрираше явно неуважение към голяма част от хората, пишещи и публикуващи тук и повечето от нас не съжаляват за него, сигурна съм.
Но нека спрем да се разпъваме и съдим, може ли?
Не оправдавам Парнар. Той свали гарда си с тази постъпка, тя вероятно ще косва една част от аудиторията му. Друга част, "дежурната", няма и да усети за какво става дума. Ще има обаче и трета част, която ще продължи да го чете, макар и с известни резерви. Аз вероятно ще бъда от последната част. И ще ви кажа защо. Казвам вероятно, защото на този етап все още съм под влияние на първоначалния шок от новината и тепърва ще изяснявам за себе си каква позиция ще заема по отношение на Парнар и поезията му. А и ми трябва време, за да осмисля нещата, а на този етап не разполагам със свободно такова. Наясно съм обаче, че Парнар пише добре. Има стил, който го откроява. Сигурна съм, че останалите в сайта му стихотворения, а и другите, които вероятно ще напише занапред, няма да са на базата на известни компилации. Честно да ви кажа- не го вярвам. Объркването при него в случая е станало явно на базата на моментното състояние, в което е бил на този етап от живота си. Нека разграничим нещата. Кражбата си е кражба, съгласна съм с това. Но, когато човек е на прага на другото измерение приема нещата по друг начин. Казвам го като човек, отдал се на медицината. Да, редно беше да признае, че тези стихове са повлияни от творчеството на Маргарита Петкова и по отношение на това две мнения няма. Но аз лично не мога да го заклеймя напълно заради тази постъпка. Отричам всичко, плод на копиране, но не и личните  мисли. А в поезията на Парнар има много такива, сигурна съм. Съжалявам, ако мнението ми не се подкрепя от някои хора тук. Изчетох всичко от Парнар, намиращо се в сайта до този момент. И съм против цялото му творчество да се слага под общ знаменател. Всичко компилирано- да бъде изтрито! Но истината- нека остане. А как ще разберем коя е истината? Тя личи. Който може да направи разликата- ще я открие.
Истината за мен е, че каквото и да стане с поезията на Парнар оттук нататък- аз винаги ще съм нащрек. Ето това не ми харесва. Но си е за моя сметка.
Моля ви само да не драматизираме сайта! С Писателче например беше друго- той не драматизираше, а обсебваше и се подвизаваше като месия тук.
Нека сме наясно- аз съм против плагиатството на сто и един процента. Не подкрепям Парнар и твърдо заставам зад позицията, че е сбъркал. Харесвах поезията му, защото за голямата част от нея съм сигурна, че е автентична. Самият той си лепна петното, опита се след това да го замаже с  /признавам!/ достойната си позиция. Ситуацията обаче ще се отрази по някакъв начин на четящите хора в сайта, няма как.
Но нека не прекаляваме, приятели. Всеки греши в определена степен и на определен етап от живота си. Валентин например също сбърка по отношение на мен преди време, но това не промени с нищо моето мнение за него.
Съвестта за това е съвест- да гризе. Моята е чиста и се надявам да остане и занапред такава.
Парнар е виновен и всички разбраха това. Кандидатите за конкурса на "Евровизия" също са вече с един по-малко и всички знаем защо.
Тук сме, за да правим поезия.
Призовавам всички автори към по-голяма отговорност и себеуважение!
Не се изкушавайте да се влияете!
Сърцата ви са уникални, прозират през стиховете ви и нямат нужда от чужд ритъм.
И четете! Колкото повече- толкова по-добре.
За да можете да направите разликата.
П.П. Но и тогава не е сигурно, че това  ще се случи на сто процента.
С уважение към всички от сайта: Дарина Дечева
Активен

"Един IP адрес - един глас за произведение!"
perperikon
Форумен лъв
******
Публикации: 378



Профил
Re: Харесвах те, Парнар! Нищо лично...
« Отговор #13 -: 20 Октомври 2007, 15:37:22 »

Категорично съм против изтриването на вече допуснати в сайта от страна на редакторите произведения! За мен е достатъчно под самото произведение / в коментарите/ да е написано от къде е заемката. Ако това е написано от автора - чудесно, ако е написано от някой наблюдателен и с будна съвест "Откровенец" - още по-добре. Тогава порицаният лош пример ще има по-голям възпитателен ефект за младите автори. Всеки ще знае за риска, че ако плагиатства, някъде там в миналото винаги ще има едно тъмно петънце останало черно на бяло за поколенията. Разбира се, за да няма злоупотреби и вмъквания на оправдателни текстове, смятам, че е редно въвеждането на някакъв лимитиран срок, в който авторът може да редактира произведението си. Да речем - една седмица. Или две. Всеки може да пропусне правописна грешка. Но след този срок прозведението да се превръща в документ на времето и да става неприкосновено... А авторът пак да си е автор, но да си носи "и меда и жилото"!...
Ех, как ми се иска да я имаше тук онази статия на писателче с всичките коментари отдолу...
Активен

Един IP адрес - един глас за произведение!
perperikon
Форумен лъв
******
Публикации: 378



Профил
Re: Харесвах те, Парнар! Нищо лично...
« Отговор #14 -: 20 Октомври 2007, 16:08:33 »

Размечтах се и не можах да си довърша мисълта.
Какво стана сега?! Изтрихте статията на писателче и шестте стихотворения на Парнар. И кой ще си спомня за тях? За произведениятя, авторите им слава Богу са си живи и здрави и продължават напред. Никой няма да си спомня след година! Излиза, че изтриваш доказателствата за плагиатство и всичко е ОК? Ами да претопим тогава и "Хамър"-а на Максим Стависки и всичко ще е наред, може би?...
За съжаление не става така, приятели. Написаното, добро или лошо, трябва да остане. А кой крив и кой прав, ще отсъди Времето и тези след нас.
Активен

Един IP адрес - един глас за произведение!
Страници: [1] 2 Изпечатай 
« назад напред »
Отиди на:  
Online: 210