Потребители (94631) Поезия (161098) Проза (22203) Есета (6695) Публицистика (1149) Картини (11814) Фотографии (26192) Колажи (3963) Музика/Аудио (2298) Преводи (11072) Условия за публикуване Най-новите Последни коментари Търсене Календар Връзки Фотоалбум Медиите за нас Реклама
+  Форум на otkrovenia.com
|-+  За сайта и форума
| |-+  За сайта и форума ~> Предложения, коментари и забележки
| | |-+  "Уроци за поети" Христо Стефанов
« назад напред »
Страници: 1 [2] 3 4 Изпечатай
Автор Тема: "Уроци за поети" Христо Стефанов  (Прочетена 13324 пъти)
rimpo
Луд форумджия
*****
Публикации: 125



Профил
Re: "Уроци за поети" Христо Стефанов
« Отговор #15 -: 16 Декември 2008, 11:36:10 »

Направи го!!!Обещавам да го прочета!!!
Активен

...и всеки за себе си ще отговаря пред Бога!!!
vitaniya
Маниак
****
Публикации: 91



Профил
Re: "Уроци за поети" Христо Стефанов
« Отговор #16 -: 16 Декември 2008, 14:48:52 »

[quote author=Bogdanov Тези неща си имат цивилизовани методи за решаване, има си и Закон за цитирането.
Както и да е, от моя страна аз си реших проблема.
Цитат

В Русия може и да има такъв, в България - няма, действащ. Ако държим на точността, а аз лично държа на нея.
Не ,че не мога да се сетя господине, за какво говорите, но нека все пак сме точни. Факт е, че уж всички се борят все за едно и също, но в крайна сметка меркантилизма си взема жертвите - дори и след "творците" - безспорен факт!

Дребнавостта не е качество присъщо на джентълмени и широко скроени хора, или бъркам ...
« Последна редакция: 16 Декември 2008, 14:50:54 от vitaniya » Активен
изречена
Публикуващ редактор
Форумен лъв
*****
Публикации: 892


56144323
Профил
Re: "Уроци за поети" Христо Стефанов
« Отговор #17 -: 16 Декември 2008, 17:28:22 »

"Глава 5 Форуми
чл. 1 Теми:
.
.
ал. 8 Не се допускат явни или прикрити презентации на други сайтове и форуми, продукти, компании и т.н., особено когато умишлено или неволно се рекламират аналогични/конкурентни на "Откровения" сайтове и т.н.;"
Алинея 9 може би е "Свободното копиране на текстове от подобни сайтове е дълг на всеки член на Откровения" ?
Тези неща си имат цивилизовани методи за решаване, има си и Закон за цитирането.
Както и да е, от моя страна аз си реших проблема.

цитат на Закона, Богданов, моля!
Активен

И нека другите говорят зад гърба ми. Това не значи ли, че съм пред тях? По-страшно от изкуствения интелект е естествената простотия.
~iSkRiCa~
Редовен посетител
**
Публикации: 23



Профил
Re: "Уроци за поети" Христо Стефанов
« Отговор #18 -: 16 Декември 2008, 17:53:51 »

Закон за авторското право и сродните му права
Чл. 15. (1) Авторът има право:
4. да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението;

5. да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство;
10. (нова - ДВ, бр. 28 от 2000 г., в сила от 05.05.2000 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;
Ако някой смята, че съм накърнила по някакъв начин гореописаните права, ще се съглася и ще изтрия мненията. Това е интернет, всеки, който публикува в това пространство е на ясно с това, че може да бъде залоупотребено с негови произведения. Изрично съм посочила автор и по никакъв начин не съм променила написаното от него. Не съм присвоила по  нечии чужд труд. Ако някой смята така съм готова да се извиня, но няма да се извинявам, че не съм от хората, които седят и си бъркат в носа. Щом нещо не ми харесва - променям го. Не ми харесва, че хора с идеи позволяват на егото си да вземе надмощие и отказват да погледнат обективно на поезията си и да опитат да я направят мъничко по-добра, за това опитах да помогна ...
С уважение.... ( до кога и аз не зная
)
« Последна редакция: 16 Декември 2008, 18:00:18 от ~iSkRiCa~ » Активен

Щастието е въпрос на избор !
~iSkRiCa~
Редовен посетител
**
Публикации: 23



Профил
Re: "Уроци за поети" Христо Стефанов
« Отговор #19 -: 16 Декември 2008, 18:20:37 »

Стихосложение
Система за изграждане на мерена художествена реч в основата, на която се повтаря някаква речева единица. Една от меките за ритмическата организация на поетическата реч е стихът, чрез които тя се разделя на отрязъци. Всеки стих се отделя от следващия с краестишие, в което ударениеето е на съразмерно еднакво място ( мъжко, женско, дактилно окончание) в повечето случаи има и рима, а също и краестишна пауза. По-дългите стихове имат паузи и вътре в стиха, които спомагат за създаване на определена ритмичност. Обикновено всеки стих представлява завършена синтактична цялост и се пише на отделен ред. Ритмическата организация на речта се постига и чрез вътрешния строеж на стиха. Системата на стихосложението е в известна зависимост от фонетичния облик на даден езика. Има следните видове стихосложение : метрическо, силабическо, силабо-тоническо и тоническо.

Лекции на "етнология" 1 ви курс в ПУ Wink 2007/08 ( ако някой много настоява за авторство Wink
Активен

Щастието е въпрос на избор !
Незабравима
Публикуващ редактор
Луд форумджия
*****
Публикации: 249


222602478
Профил
Re: "Уроци за поети" Христо Стефанов
« Отговор #20 -: 16 Декември 2008, 18:30:22 »

Сега следват подробности за "стихосложенията"! (предполагам)   Rolling Eyes


Страхотна тема!
Поздрав! Smile
Активен
~iSkRiCa~
Редовен посетител
**
Публикации: 23



Профил
Re: "Уроци за поети" Христо Стефанов
« Отговор #21 -: 16 Декември 2008, 19:07:15 »

Силабическо стихосложение

система на стихосложение, основана на съизмеримост на стиховете по еднакъв брои срички. Има стихове с4,5,6 до 15, 16 и повече срички. Силабическото стихосложение е присъщо на езиците с постоянно словено ударение ( в началото, по средата или предпоследната сричка на думата) Характерно е също и за българската народна песен, както и за нашите първи стихосложения. Стихове с повече от 8 срички имат по средата цезура-пауза, която има строго определено място и разделя стиха на 2 части - равно-делна или неравноделна. В по-дългите силабически стихове цезурите могат да бъдат две. Например критическият полски тринайсетсричник има пауза след 7 та сричка, разделяйки стиха на 2 части в 7 и 6 сричка. Във френския дванайсетсричник паузата е след 6 та-та сричка, разделяйки стиха на половина. Стиховете се делят един от друг чрез краестишна дума, след която също има пауза. Тя има също така и постоянно ударение, каквото притежава и предцезурната сричка. Двете постоянни ударения се наричат акцентни константи. Силабическия стих може да се римува, а може и да не се римува. Силабическото стихосложение е най-старото е групата на индоевропейските езици.  В българското силабическо стихосложение най-често  срещащ се е осемсричникът, при който цезурата разделя стиха или на равно-делни части 4-4 ( Коледарски, оплаквачески и др песни ) или на неравни-делни части ( 5-3) Често срещащ се размер е също десетосричникът - в два варианта 4+6 и по- рядко явяващият се равно-делен вариант 5+5 например
"Ситен дъжд вали
като маргарит"
"Даваш ли, даваш,
Балканджи Йово:"
Поезията на първите стихотворци от началото на 19в има повече белезите на ранния "до-силабически" период на руската и украинската литература (16-17 в) неравносричен стих, с рима. По-късно (30-40год.) в т.нар, даскалска поезия Силабиката достига зрялост - равносрични стихове, известна интонационна ритмична оформеност. От Ботевите стихотворения само "Хайдути" и "На прощаване" ( написани в размер 5-3, без рими ) следват изцяло формалните белези на силаболизма. Останалите стихотворения най-голям брои от тях, осемсрични (4+4)  и 10 срични (5-5) притежават освен водещия принцип на силабическия стих, още тенденция към доближаване до принципите на силаботониката ( насоченост най-вече към хореичния размер) Ботевият силабизъм е плод на напрежението между двата принципа - силабиката и силаботониката, при което побеждава първият. Така от една страна Ботевият стих продължава тенденцията на народно-песенния силабически стих и същевременно подготвя почвата за преход на българската поезия към силаботонизма. П.Р.Славейков също използва силабическото стихосложение. ( " Не пей ми се) в 11 сричен силабически стих 4+3. В новата българска поезия силаботонизмът се измества от силаботоническото стихосложение, макар че някои поети ( Ив. Вазов, Ц. Церковски. К. Христов) го използват спорадично. През 20 те години на 20в.  в отклик на повика към родното, силабическото стихосложение се актуализира, като се създават стихотворни текстове на народно-песенната силабика :
"Дай да ме маме премени,
премени още нагизди
със бяла риза памучна
и ален пояс през кръста" ( из цикъла "мор" Ас. Разцветников)
Това завръщане към силабиката се оказва непродуктивно
« Последна редакция: 16 Април 2009, 09:26:51 от ~iSkRiCa~ » Активен

Щастието е въпрос на избор !
~iSkRiCa~
Редовен посетител
**
Публикации: 23



Профил
Re: "Уроци за поети" Христо Стефанов
« Отговор #22 -: 16 Декември 2008, 19:08:16 »

Не, уважаема  Laughing
Сега следва да си оправя кочинката, която се е заформила в квартирката ми  Laughing По-късно може и друго да следва  Very Happy


Силаботоническо стихосложение

Система на стихосложение, която се изгражда върху закономерно редуване на ударени и неударени срички :
в силаботоническите стихове обикновено се получават съразмерно еднакъв брой срички и еднакъв брой ударения, но при употребата на  многозначни думи броят на ударенията намалява. Към всяка ударена сричка се групират една или две неударени срички и образуват двусрични или трисрични думи - ритмически стъпи. Според мястото на ударената сричка двусричните ритмически стъпки се наричат хорей ( с ударение на 1-вата сричка) и  ямб ( на 2 рата )
Ямб :
“Гора” на Димчо Дебелянов:

"Накрай полето, дето плавно излъчва слънцето стрели
и в морни валози потокът с вълни приспивни ръмоли,
меда на отдиха стаила дълбоко в девствени недра –
виши колони непреклонни усокоената Гора."

Хорей :
"Никне върху хълма цвете.
Ти до цветето живееш.
Зли и остри,
ветровете
есенния хълм люлеят.
Почвата е понапукана,
цветето до теб
трепери.
Лятото пасеше тука
своите коне
до вчера."
“Есенно цвете” на Петър Караангов.
В стихове с двусрични ритмически стъпки при употреба на многосрични думи, на енклитики и проклитики се допуска някои ударени срички да бъдат заменяни с неударени ( както и обратното) Което спомага за създаването на голямо разнообразие и отсенки в строежа и звученето на стиха. Например : във втората ямбична стъпка на стиха : "Устата песента не съдържа вече" няма ударение, така стъпка се нарича "облекчена" стъпка, прихий (VV) има и обратния случай на утежнена стъпка, спондей (II)
Трисрични ритмически стъпки са:
"дактид" (IVV) - с ударение на 1 вата сричка.
"амфибрахий"( VIV ) с ударение на 2 рата сричка
"анапест" (VVI) с ударение на 3 тата сричка.
Всеки стих в силаботоническото стихосложение се състои от определн брои ритмически стъпки. В края на стиха може да има и непълни стъпки. Всяко стихотворение трябва да бъде издържано в един ритъм, да съдържа един вид ритмически стъпки Понякога в едно стихотворение, се употребяват смесени стихове - с различни ритмически стъпки. Силаботоническото стихосложение се въвежда у нас под влиянието на руската поезия от Н.Геров, Д.Чинтулов, П.Р Славейков. То е основно стихосложение в българската поезия.
« Последна редакция: 16 Април 2009, 09:27:23 от ~iSkRiCa~ » Активен

Щастието е въпрос на избор !
~iSkRiCa~
Редовен посетител
**
Публикации: 23



Профил
Re: "Уроци за поети" Христо Стефанов
« Отговор #23 -: 17 Декември 2008, 19:23:22 »

Тоническото стихосложение
Тоническо стихосложение

Тоническото стихосложение е сравнително “най-младо” и безспорно най-малко изучено. То се заражда още в рамките на силаботониката: като реакция срещу монотонността, като търсене на нови възможности за ритмическо разнообразие. И се утвърждава в борбата срещу господстващите норми – борба, в която не липсват и крайната разгорещеност, и полемичните пресилвания.

Но какво е тонически стих?
Досега отбелязахме: голямото разнообразие на реалния стихов ритъм при силаботоническото стихосложение се дължи на това, че са възможни редица отстъпления от закономерното според метрическата схема (редуване на ударени и неударени срички) – на мястото на очакваното ударение се появява неударена сричка или обратното. Но броят на сричките се запазва. Постепенно обаче с “износването” на привичните размери поетите започват все по-смело да нарушават правилата – изпускат се неударени срички, за да се подчертае по-ясно сричката под ударение. Такъв стих, който се среща най-често при трисричните ритмически стъпки, се нарича долник и с право може да се разглежда като преходна форма в движението към тоническото стихосложение.

Когато излезем от залива, там на открито,
и капки солени пръснат нашите устни,
и вятърът южен надуе платната развети,
и лодката бяла магьосана в път се впусне…
(“Моята песен”, Багряна)

Още от първото прочитане се чувства, че на някои места тук ритъмът “се чупи”, че тези стихове не могат да се рецитират напевно. Причината, както се оказва при по-внимателно вглеждане, е в това, че в две от петте амфибрахични стъпки на втория стих и в една от четвъртия липсва по една сричка. Нека подчертаем – не става дума за замяна на ударена с неударена сричка или обратното, а за липса на сричка, която е необходима според метрическата схема. Затова и там, където липсва сричка, при рецитация се появява така наречената ритмизирана пауза – лейма, представляваща съзнателно удължаване на стиха, за да се произнесе за същото време. От тук до чистото тоническо стихосложение има само една крачка. Неговата най-съществена особеност е, че от значение за ритъма са само ударените срички – напълно или приблизително еднакви на брой във всеки стих, а неударените срички се обединяват около сричките под ударение, независимо от броя си. Това налага при четене да се подчертават ударените срички, затова този стих е особено подходящ за рецитация. Нека надникнем в едно стихотворение от “парижкия” цикъл на Маяковски – “Прощанье”:

В авто,
последний франк разменяв.
- В котором часу на Марсель? –
Париж
Бежит, провожая меня
во всей
невозможной красе.
Подступай
к глазам,
разлуки жижа,
сердце
мне
сентиментальностью расквась!
Я хотел бы
жить
и умереть в Париже,
если б не было такой земли –
Москва.

Както се вижда тук единствената закономерност е, че във всеки стих има по четири ударения (само във втория са три). В замяна на това броя на неударените срички е съвсем свободен. Но при рецитация те се обединяват около ударенията в стиха – даже в стиха “сердце мне сентиментальностью расквась” второто ударение е натоварено с почти непосилната задача да бъде обединителен център на група от пет неударени срички. Може да дадем много примери, но по-важно е да отбележим друго: тоническият стих се явява закономерно до развитие на силаботоническото стихосложение, затова неговото възприятие е възможно само на основата на дълга традиция. Съветският стиховед В. Жирмунски е установил, че долници – преходната стъпка към тоническото стихосложение – се явяват още у Лермонтов, зачестяват у Фет и Тятчев, за да станат закономерност у символистите и особено у Блок. Така преходът към тоническо стихосложение се оказва подготвен от дългия исторически развой на руския стих, въпреки че на творците, в чиито стихове се извършва този преход, той изглежда рязък и необичаен. Нека се вгледаме в стихотворението “Добрият ученик” на Веселин Ханчев:

Той беше добър ученик. Най-добрият в класа. Седеше на първия чин: до прозореца вляво, беше нисък на ръст, с коса като пламък, червена и права, с цяло съзвездие лунички върху двете страни.

Беше много добър ученик. Знаеше всеки урок, отговаряше точно и ясно, не мълчеше, когато учителят прав зад катедрата, питаше: - Кои са царете от второто българско царство? - Къде се намират Азорските острови? - Какво получаваме, когато прибавим към натрия три молекули сребро?

Той беше добър ученик. Най-добрият в класа.

И тук забелязваме същата особеност – при приблизително еднакъв брой ударения във всеки стих, числото на неударените срички варира доста свободно. И все пак ние чувстваме някакъв ритъм в тези стихове, сякаш под простичката повествователна интонация звучи под… ният глас на забравените ритмични стъпки. Всъщност това е и буквално така: тоническият и свободният стих израстват върху отломките на класическото силаботоническо стихосложение. В произведенията, написани в тонически и още повече – свободен стих, ние като че ли постоянно чуваме как се застъпват и отменят различни размери, как току-що появилият се познат ритъм изчезва, за да се мярне друг. Но в тези появи няма никаква закономерност – затова и (главно в свободния стих) ние не можем да възприемем някакъв устойчив стихов ритъм. Вече няколко пъти споменаваме термина “свободен стих”, който не бива да се смесва с тоническия, въпреки че представлява до развитие на “еманципацията” на поезията от ритмическите схеми. Ето още един пример – началото на стихотворението “Големият цирк” от Елисавета Багряна:

Великанът-клоун е неузнаваем. Великанът-клоун е великолепно гримиран. Има заразително кървава усмивка и некапващи сълзи под очите. Той ни кани и говори непрекъснато. - Представлението почва, господа! Заповядайте, заемете си местата. Това е най-големият цирк досега, голям колкото земята.

По-възрастните може би помнят дискусията “за” и “против” свободния стих, която се води по страниците на литературния печат преди повече от двадесет години. И както често става, въпросът бе решен от практиката. Отричан от някои като “модернистично увлечение”, безусловно възхваляван от други като “единствено верен израз на духа на епохата”, той се наложи в нашата поезия, без да измести класическия стих. Великолепно е изразена тази алтернативност на свободния стих в думите на съветската поетеса Маргарита Алигер: “Свободен стих… Свободен от какво? Очевидно от ритъм и рима, от традиционната форма, която обаче може да се разглежда и като окови, лишаващи поета от свобода, и като връх на майсторството, където далеч не всеки, който умее да римува и да спазва стихотворния ритъм, може да се изкачи. За кого е разрешен свободния стих? Очевидно за този, който вече е доказал, че са по силите му най-строгите закони, най-високите изисквания на поезията. Ето защо у нас не предизвиква никога недоумение свободния стих на Александър Блок. И накрая – свободен в името на какво? Навярно в името на това да се каже на човечеството нещо, което не можеш да кажеш в традиционната форма, което ще прозвучи пълноценно само по този свободен начин, освобождаващ ни от формата именно заради това, което иска да каже поетът”. На пръв поглед досегашните ни занимания със стихосложението като основа на поезията завършват обезкуражаващо. Оказва се, че стиховият ритъм може да се постигне по много различни начини, а – както е в свободния стих – може и въобще да не е задължителен, че всяка установена закономерност съществува само за да бъде нарушавана. В известен смисъл това е така, макар че в стиха като в жив организъм са много силно развити “компенсаторните механизми” – отказът от една закономерност води до засилване ролята на друга, както в тоническото стихосложение с неговата по-свободна ритмическа организация се засилва ролята на римата. И в известен смисъл в поезията наистина всички правила съществуват, само за да бъдат талантливо нарушавани. Защото поезията не търпи застоя, рутината и повторението, тя винаги е порив и творческо търсене, което съществува – това е най-забележителната особеност на изкуството – без да “анулира”, без да зачерква вече постигнатото.
ИЗТОЧНИК :
http://www.marfuzii.net/mwiki/index.php?title=%D0%A2%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5
« Последна редакция: 16 Април 2009, 09:29:20 от ~iSkRiCa~ » Активен

Щастието е въпрос на избор !
~iSkRiCa~
Редовен посетител
**
Публикации: 23



Профил
Re: "Уроци за поети" Христо Стефанов
« Отговор #24 -: 17 Декември 2008, 19:27:28 »

Строфата е организирано съчетание на стихове, закономерно повтарящи се в стихотворението. По правило в поетическите текстове стиховете се римуват един с друг в определен ред. Нерядко се срещат и поетически текстове без рими - бели стихове.

Най-малко 2 стиха може да образуват строфа. Строфите биват няколко вида според броя на стиховете:

    * 2 стиха - дистих
    * 3 стиха - терцина/терцет/хайку
    * 4 стиха - куплет/катрен
    * 5 стиха - квинта/квинтира
    * 6 стиха - сикстина
    * 7 стиха - септина
    * 8 стиха - октави
    * 9 стиха - нони, специфичен вид /ababbcbcc/ - спенсърова строфа
    * 10 стиха - децими, одически строфи
    * 14 стиха - онегийна строфа
Принципно източника е лекция, ма като гледам и асистента се е изхитрил с Уикипедията та :
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B0
Активен

Щастието е въпрос на избор !
~iSkRiCa~
Редовен посетител
**
Публикации: 23



Профил
Re: "Уроци за поети" Христо Стефанов
« Отговор #25 -: 17 Декември 2008, 19:32:18 »

Хайку


Хайку
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D1%83


"ПОЕТИКАТА И ЕСТЕТИКАТА НА ХАЙКУ"
София Филипова
http://liternet.bg/publish2/sphilipova/haiku.htm

ЩО Е ХАЙКУ?
Алексей Андреев

http://www.litclub.com/haiku/andreev/index.htm

Хайку
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A5%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D1%83



Активен

Щастието е въпрос на избор !
~iSkRiCa~
Редовен посетител
**
Публикации: 23



Профил
Re: "Уроци за поети" Христо Стефанов
« Отговор #26 -: 17 Декември 2008, 19:36:00 »

Рима :
Римата е съзвучие в края на стиха; повторение на еднакви звукови групи, най-често в неговия край (където се наричат клаузули). Играе стиховоорганизираща и ритмична роля.

Римата е изпитание за творческите способности на поета и признак за овладяването на езика и на стихотворната техника. Тя трябва да бъде естествена, а не търсена и натрапена, не изтъкната и шаблонна, тъй като това косвено се отразява върху въздействието на стихотворението над читателя. Римата не е задължителен елемент на всяко стихотворение и на всяко стихосложение. В античното стихосложение, в народните песни и в т. нар. бели стихове не се използват рими.

Значение на римата :

Звуковото повторение предимно в края на два или повече стихове има ритмично, мелодично и косвено–смислово значение в стихотворението. Като отбелязва със звуково повторение края на стиха и способността за създаването на основната стихова пауза, римата засилва усещането за разделянето на стихотворната реч на закономерно повтарящи се съизмерими речеви единици – стихове. Ритмично значение има и редуването на различен тип рими. Римата придава по-голямо благозвучие на стиховете.

Тя има значение и за смисловата им изразителност, като се включва в съвкупността от средства за изразяване преживяванията на поета, особено т. нар. фокусираща рима — римуване на думи, най-важни по смисъл за дадена част от стихотворението.

Организация на римата :

Римата започва от последната ударена гласна в стиха (русалка – малка, устремен – ден), но понякога се обогатява и от еднакви по гласеж съгласни и гласни, които предхождат ударената гласна, например: зрак – мрак; мъгловито – жаловито – в първия пример римата се обогатява със съгласната р-, а във втория – със сричката лов-. Съзвучните гласни пред ударената гласна не се броят като срички от състава на римата.

Римата задължително обхваща ударената гласна и поне една съседна гласна. Не се смята за римуване, когато са еднакви само крайните гласни на думите, напр. страна – зора. Когато ударената гласна е в края на стиха, необходима е еднаквост със съгласната, която я предхождаща (гори – зори) или която е след нея (дял – бял).

Видове рими
    * мъжка рима — ударението е на последната сричка;
    * женска рима — на предпоследната;
    * дактилна рима — на третата сричка от края;
    * хипердактилна — на четири или повече срички от края (среща се много рядко).

Ако римата завършва на гласна, нарича се отворена, ако завършва на съгласна – затворена.

Според мястото на римуваните стихове в строфата различават се съседна (ААББВВ...), кръстосана (АБАБ) и обхватна рима (АББА). Особен вид е римуването на думи след всеки трети стих, например:

    Аз любя всичко живо,
    що светлий лъч заражда,
    в скръбта на всички рани
    по майката земя,
    в блаженството свенливо,
    що цвят на цвят обажда,
    и в злобното мълчание
    на скритата змия!

        Теодор Траянов, „Освободена душа“.

Според мястото на съзвучните думи римата бива краестишна, начална и вътрешна. Повтарящото се разположение на римите е един от признаците, които показват строфирането на стихотворението.

Римите биват двойни, тройни, четворни и т.н. според броя на стиховете (два, три, четири,...), които се римуват в една и съща рима, като най-честа е двойната рима. Когато всички рими са еднакви, тогава цялото стихотворение се нарича монорима.

Обикновено римите са прости (небесен – песен; велик – език), но има и сложни или съставни рими, образувани от две или три думи (где е – злодеи).

Най-силно въздействат върху читателя пълните, оригиналните, богатите рими, които звучат хармонично и най-често се образуват от съзвучие на различни части на речта – римуват се глагол и съществително или прилагателно име, съществително и прилагателно име и т.н. (бляска – рязка, чезна – беззвездна, железни – бездни). Точността на римата се определя от еднаквостта на звуковете (т.нар. акустична рима), а не на буквите (графическа рима), например: град – врат, близка – плиска.

Рима, в която след съзвучната ударена гласна идат нееднакви по гласеж съгласни и гласни, се нарича асонанс. При дисонанса или консонанса ударените гласни в римата са различни, а съгласните и гласните след тях са съзвучни (замръкна – викна).

Повторението на едни и същи думи в края на стиховете се нарича тавтологична рима. В хумора и сатирата се използва омонимична рима, а също и каламбурна рима.
*Източник
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B8%D0%BC%D0%B0
Активен

Щастието е въпрос на избор !
Dstanev
Новак
*
Публикации: 6



Профил
Re: "Уроци за поети" Христо Стефанов
« Отговор #27 -: 06 Януари 2009, 14:54:05 »

И сега като съм неграмотен , да спра да пиша ли що ли Wink. Това беше в кръга на шегата разбира се Smile . Но често , когато пиша стихове допускам доста граматични грешки , защото някак си мисълта ми тече по гладко като не се затварям в запетайки и параграфи, уважавам безкрайно грамотните хора и аплодирам усилията за правилност на изказа , но все пак ...
« Последна редакция: 06 Януари 2009, 15:01:53 от Dstanev » Активен
Dve
Редовен посетител
**
Публикации: 18



Профил
Re: "Уроци за поети" Христо Стефанов
« Отговор #28 -: 07 Януари 2009, 00:43:56 »

Никой! Езикови правила и норми - да, но да пишеш никой не може да те научи. Или го имаш, или го нямаш, а разбирачи ще се навъдят колкото си щеш да кажат, че не ставаш Smile
Активен
admin
Администратор
Форумен лъв
*****
Публикации: 564


100091666
Профил WWW
Re: "Уроци за поети" Христо Стефанов
« Отговор #29 -: 07 Януари 2009, 11:26:15 »

Според мен едно важно условие за да пишеш, е да четеш!
Активен
Страници: 1 [2] 3 4 Изпечатай 
« назад напред »
Отиди на:  
Online: 155