Добре дошли в Откровения!
социална мрежа за авторско творчество

"Откровения" е най-голямата платформа за лично творчество с авторски произведения в различни категории като поезия, проза, преводи, фотография, музика, изобразително и приложно изкуство.

 

Публикувайте своите произведения: Споделете откровенията си, претворете чувствата си в ноти, от емоцията създайте мелодия, облечете думите си в стих или разказ. Изкажете позиция под формата на статия или есе. Обрисувайте настроението си в картина или покажете красивите мигове във фотоси.

Бъдете себе си, бъдете откровени!
Мобилно приложение Otkrovenia

Онлайн:

 114 823

 18 638

 388 379

 2 112 944

Предизвикателства
ВремепространствоПоезия 7
Колко малко му трябва на човек, за да полети на крилете на Времето отвъд познатото Пространство, където в света на Въображенето е напълно естествено да се родят Възможности.
Този път на sisidara (Сиси) - честита й победа в любовните безумия, се падна честта да предизвика възможностите ви да сътворите акростих, използвайки думата - тема на настоящия конкурс - ВРЕМЕПРОСТРАНСТВО.
Дерзайте и нека най-добрият спечели това "пътуване"!

Прочети още »

Щом децата са злояди, нека хапват шоколади! Поезия 5
За всеки повод подарък от сърце Приложни Изкуства 3
Хлябът - сила за живот Проза 8
Национално-освободителни борби Проза 0

Още Предизвикателства »

Скорошни победители:

Подарък за нея (Пролетта и Жената) Приложни Изкуства 12
В заскреженото небе (Замръзналото кралство) Поезия 5
Научих се (Любовта е мъдростта на безумните и безумието на мъдрите) Поезия 24
Трите меченца (За героите любими от анимационни филми!) Поезия 9
А публиката? На крака ще бъде... (Какво се крие зад маската, която хората слагат) Поезия 23
Предложения
  3284 
Преведено от японски!
Приземявам бавно крехкото си съзнание,
така че стъпките ми звук да не издават.
Ставам на прах, разбит на мънички парченца.
Нищо повече, това е всичко. ...
  2468 
  1565  11  11 
  2472  11  11 
Когато вечерта полека пие
последните лъчи на моя ден,
луната щом почти проточи шия
през малкия прозорец затъмнен,
набъбва странно тихата ми стая, ...
  2844  19  23 
  1420  12 
  2388  10  10 
След толкова изминали години
понякога се питам - аз къде съм?
Нима в това, в което днес не вярвам,
или в това, което ще отмине лесно...
Нима стопих се там - в далечината, ...
  1077  18  14 
Да мога да си купя свобода,
пък нека е дори след сто години,
и през глава да хукна от града,
във който моят тъп живот премина.
Да спра да плащам сметките за ток, ...
  3337  31  54 
  1710 
Бащите никога не си отиват,
стоят си там, до пътната врата,
посрещат ветровете мълчаливо,
а после влизат тихо във съня.
Понякога, изгубват се безследно, ...
  8534  23  23 

Още произведения »


: ??:??