Добре дошли в Откровения!
социална мрежа за авторско творчество

"Откровения" е най-голямата платформа за лично творчество с авторски произведения в различни категории като поезия, проза, преводи, фотография, музика, изобразително и приложно изкуство.

 

Публикувайте своите произведения: Споделете откровенията си, претворете чувствата си в ноти, от емоцията създайте мелодия, облечете думите си в стих или разказ. Изкажете позиция под формата на статия или есе. Обрисувайте настроението си в картина или покажете красивите мигове във фотоси.

Бъдете себе си, бъдете откровени!
Мобилно приложение Otkrovenia

Онлайн:

 114 843

 18 641

 388 519

 2 113 546

Предизвикателства
Времепространство Поезия 10
Щом децата са злояди, нека хапват шоколади! Поезия 6
За всеки повод подарък от сърце Приложни Изкуства 4
Хлябът - сила за живот Проза 8
Национално-освободителни борби Проза 0

Още Предизвикателства »

Скорошни победители:

Подарък за нея (Пролетта и Жената) Приложни Изкуства 12
В заскреженото небе (Замръзналото кралство) Поезия 5
Научих се (Любовта е мъдростта на безумните и безумието на мъдрите) Поезия 24
Трите меченца (За героите любими от анимационни филми!) Поезия 9
А публиката? На крака ще бъде... (Какво се крие зад маската, която хората слагат) Поезия 23
Предложения
Още твойто име в моя стих горѝ,
шепне, като птица и пее балада,
името ти пазя в звездните корѝ,
времето зад него в пропасти пропада.
Бо̀ри се едничка с забравата тя, ...
  561 
Автор на песента съм аз. Музикантите са:
Вяра Иванова-вокал, бас
Родриго Бермехо-барабани
Шосе Фигероа-китара
Сержо Празереш-китара, флейта, пандейро ...
  4059  11 
  2369  11  13 
Седиш на прага, мамо. Все сама.
И залеза с косите ти играе.
Преди да ме дочакаш у дома –
ще се отправиш някой ден към рая...
Сега мълчите... Ти, и вечерта. ...
  2012  25  18 
  3890  20 
Клада
Не заигравай с мен – ще изгориш!
Пламъци душата ми терзаят...
Ако стихнал огън лумне призори,
ти знаеш ли какъв ще бъде краят?! ...
  5081  63  161 
  2494  10  15 
  2292  10 
Слънцето облиза Боли връх и погали с лъчите си покривите на каменните къщи в Карабелци. Керемидите лъщяха, покрити от скреж. Васил Брезовеца се щуряше насам-натам из двора, прокашля се и приглади мустаки. От устата му излизаше пара. Беше нахранил стоката. Не го свърташе на едно място. Дойде чаканият ...
  1826  13  19 
  612 
( Монолог на една силна жена)
Да питам ли защо при мен се връщаш?
За тебе вече съм оглозган кокал,
опустошена от вандали къща,
измъчен странник, крачещ без посока. ...
  2121  21  29 

Още произведения »


: ??:??