Добре дошли в Откровения!
социална мрежа за авторско творчество

"Откровения" е най-голямата платформа за лично творчество с авторски произведения в различни категории като поезия, проза, преводи, фотография, музика, изобразително и приложно изкуство.

 

Публикувайте своите произведения: Споделете откровенията си, претворете чувствата си в ноти, от емоцията създайте мелодия, облечете думите си в стих или разказ. Изкажете позиция под формата на статия или есе. Обрисувайте настроението си в картина или покажете красивите мигове във фотоси.

Бъдете себе си, бъдете откровени!
Мобилно приложение Otkrovenia

Онлайн:

 114 723

 18 628

 387 689

 2 110 326

Предизвикателства
Хлябът - сила за живот Проза 7
Национално-освободителни борби Проза 0
Замръзналото кралство Поезия 5
Любовта е мъдростта на безумните и безумието на мъдрите Поезия 17
Пролетта и Жената Приложни Изкуства 11

Още Предизвикателства »

Скорошни победители:

Трите меченца (За героите любими от анимационни филми!) Поезия 9
А публиката? На крака ще бъде... (Какво се крие зад маската, която хората слагат) Поезия 23
Мари́ (Ръчно изработен подарък за любимия човек) Приложни Изкуства 17
Лисанини вълнения (Да се посмеем заедно) Поезия 19
С най-прекрасното небе (Космосът- свят на безброй приключения) Поезия 13
Предложения
  1245  12  48 
  5490  26 
Разпилени парчета дъга
по разплакани тъжни площади.
Дълго вика по мене дъжда.
Аз пък дълго мълчах
… безпощадна. ...
  2865  29  36 
Горча ли ти?
Отричаш.
(Лицемерие.)
Наясно си, че утре ще съм същата.
Какво очакваш? Кредит на доверие? ...
  2027  30  32 
  2878 
Четиридесет години има оттогава. Много време се измина, много вода се изля. Текат онези стари реки, лъкатушат, но не се изтичат. А ние все не знаем какво да правим с тях. Копнеем за любов, посяваме ненавист. И тъй животът преминава.
Клони към залез, захладнява. Седя на дъсчената пейка пред дома си в ...
  2160  18 
  1740 
  2422  12  17 
Представих си теб
душата ти бе червена, съзнанието - синьо
И съдбата озари творението ми.
Тази моя мечта пороби страстта ми,
реалността бе винаги толкова далечна ...
  1808 
  1825 
Едно сърце. А в него нося всичко.
Възторг и мъка. Радост и печал.
Понякога оставям го самичко,
надеждите му тихи премълчал.
А то безмълвно вече претуптява ...
  1483  16  24 

Още произведения »


: ??:??