Добре дошли в Откровения!
социална мрежа за авторско творчество

– Каква случайност! – плеска тя с ръце и ми се усмихва.
– Може да не е случайност – казвам сериозно. – Възможно е да са се наговорили.
– Кой?
– Младите. Моите и твоите.
– Те не се познават. ...

Un maratón a solas Самотен маратон
¿Te vas ya, no? Quizás lo he merecido. Тръгна ли си?Май си го заслужих.
Es negro mi caballo. No es blanco. Конят ми е черен, не е бял.
Ser príncipe azul no he querido. Принц не станах. Пък и нямах нужда.
Había tenido este sueño antes. Тоя сън бях вече преживял. ...

Вали, вали, вали…
Отново вали.
Отново боли!
Затрупай, сняг,
всичките ми мечти. ...

Отведи ме, където лекуват с обичане раните
и е тихо, по-тихо от сън, в който всичко е синьо.
Уморих се от шум, от капани и горди страдания.
Страшно вият сирените, шепота щом си замине.
Земетръси от вой! Колко думи обеси езикът ми. ...

С какво се надпреварвали да се хвалят трионът, брадвата и надеждата? Защо, въпреки предполагаемата си крехкост, надеждата излязла победител в спора и защо победата й се оказала... пагубна? Защо еднократното й поразяване ни най-малко не й навредило?...
Текст и прочит: Иван Бозуков