Бъдещето на земните светлини

Бях почти забравил това чувство -
да се рея из небето като птица.
Сега осъзнах и какво пропускам
в компанията на всичките звезди.
Бях се превърнал в листа от спомени
и нечие лице, поставено на скица.
Но сега светлините ми напомниха,
какво бе чувството да полетиш.

И виждам небето,
и любовта долу на нашия свят,
събрана в хиляди нощни искри.
И виждам още
един нов лъч, толкова непознат,
и бъдещето на земните светлини.

Бях се отказал да търся светлината,
заровил я бях в нечий ковчег.
Любовта обаче надигна глас в тишината
и от набпрежението дойдоха искри.
Бях загубил волята си да продължа
и ето, че тя ме превръща в теб,
сякаш мога още дълго да греша,
без някой огнен лъч да си отмъсти.

И виждам небето
и любовта долу на нашия свят,
събрана в хиляди нощни искри.
И виждам още
един нов лъч, толкова непознат,
и бъдещето на земните светлини.

С огън ли идва
звукът от небето?
Пламъкът удря
силно в сърцето.
И аз изнемогвам,
да, аз изнемогвам
срещу това да се боря,
там, горе в небето,
и тук, сред толкова хора.
Не знам какво напред ще намеря
и дори не осъзнавам какво предстои.
Времето ме оставя
в бъдещето на земните светлини,
където някога живеех.

И виждам небето
и любовта долу на нашия свят,
събрана в хиляди нощни искри.
И виждам още
един нов лъч, толкова непознат,
и бъдещето на земните светлини.