Срещу мен
Срещу мен
Срещу мен стои едно момиче
и чуди се дали да му прости,
да го мрази или да го обича,
как с него да се раздели?!
Срещу мен стои и ми говори,
че на него тя е дала всичко,
че способна е всичко да стори,
но е грешно да се обичат...
Говори ми, а болката не стихва,
така нещастна е, но и щастлива,
а аз я убеждавам да се усмихва,
че така е много по-красива...
И през сълзи усмивката й блесна,
и повтори пак, че го обича,
изглежда силна, но не й е лесно
на невъзможна обич все да се обрича...
Срещу мен стои и мъка плаче,
тя каза ми, че всичко и е дал,
без него по-самотна е от сираче,
а с него по-богата е от крал...
Исках да погаля лицето й, бялото,
но спря ме стъклена стена,
всъщност срещу мен стоеше огледалото,
а аз разкайвах се за любовта...
Срещу мен стои едно момиче
и чуди се дали да му прости,
да го мрази или да го обича,
как с него да се раздели?!
Срещу мен стои и ми говори,
че на него тя е дала всичко,
че способна е всичко да стори,
но е грешно да се обичат...
Говори ми, а болката не стихва,
така нещастна е, но и щастлива,
а аз я убеждавам да се усмихва,
че така е много по-красива...
И през сълзи усмивката й блесна,
и повтори пак, че го обича,
изглежда силна, но не й е лесно
на невъзможна обич все да се обрича...
Срещу мен стои и мъка плаче,
тя каза ми, че всичко и е дал,
без него по-самотна е от сираче,
а с него по-богата е от крал...
Исках да погаля лицето й, бялото,
но спря ме стъклена стена,
всъщност срещу мен стоеше огледалото,
а аз разкайвах се за любовта...
© Радослава Михайлова Всички права запазени
