7.03.2008 г., 7:27

Довява вятър твойте думи...

1.1K 0 21

Довява вятър твойте думи,

тревата пак за теб шепти...

Поела по небесни друми,

при нас се връщаш често ти.

 

Ефирно - лека и трептяща,

отново даваш ни съвет.

И сгрети с мъдростта любяща,

живеем с твоя скъп завет.

 

А внуците ти са големи -

закриляни от твоя дух,

искрицата от теб ще вземат,

потегляйки към своя връх...

 

 

                                                        Моля да не се оценява!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...