Напрежението и искрата
Очите ми възпират стремежа
да видя частица или дори секунда
от бъдещето и да знам, как да го приема.
И нервите докосват копнежа,
искат да разкрият това, което вълнува
сетивата ми, искат да решат проблема.
Болката в душата ми се връща
и свиването на сърцето ми е факт,
който сякаш химически ме контролира.
И едно напрежение ме обгръща,
страхът се появява в мене пак
и сега умът ми не знае как да реагира.
Аз вкусих пак от теб,
бързо се насладих на сладкото чувство.
Тази деликатна промяна
тук, дълбоко заровена в мен,
сега се приплъзва толкова изкустно
и ме обгръща целия.
Радостта загива от негативизъм
и очакването да се случи нещо ново,
дори дъхът ми се спира и променя.
И както винаги признавам егоцентризъм,
винаги ме е страх от напрежението сурово,
което никога не мога да изгоня от мене.
Аз вкусих пак от теб,
бързо се насладих на сладкото чувство.
Тази деликатна промяна
тук, дълбоко заровена в мен,
сега се приплъзва толкова изкустно
и ме обгръща целия.
Сблъсъкът на хиляди атоми.
Факти, доказани от живота ми
и реакция, неизвестна за никого.
Полюси! Хаос! И химия!
В тъмното, когато ме няма,
понякога само съм скрит
(макар да си лича в тъмнината)
Идва и макар неголяма,
макар слаба и жалка на вид...
(Така се ражда винаги искрата)
Аз вкусих пак от теб,
бързо се насладих на сладкото чувство.
Тази деликатна промяна
тук, дълбоко заровена в мен,
сега се приплъзва толкова изкустно
и ме обгръща целия.
Сега се раждат от напрежението искри
и болката преминава в облекчение.
Сега, когато ще спре да ме боли,
радостта пак ще донесе спасение.
Аз винаги вкусвам от нея,
тя ме привлича винаги чрез съдбата.
Тази деликатна промяна,
напрежението, което имам,
е началото на идването на искрата.
...
И ме обгръща целия...
да видя частица или дори секунда
от бъдещето и да знам, как да го приема.
И нервите докосват копнежа,
искат да разкрият това, което вълнува
сетивата ми, искат да решат проблема.
Болката в душата ми се връща
и свиването на сърцето ми е факт,
който сякаш химически ме контролира.
И едно напрежение ме обгръща,
страхът се появява в мене пак
и сега умът ми не знае как да реагира.
Аз вкусих пак от теб,
бързо се насладих на сладкото чувство.
Тази деликатна промяна
тук, дълбоко заровена в мен,
сега се приплъзва толкова изкустно
и ме обгръща целия.
Радостта загива от негативизъм
и очакването да се случи нещо ново,
дори дъхът ми се спира и променя.
И както винаги признавам егоцентризъм,
винаги ме е страх от напрежението сурово,
което никога не мога да изгоня от мене.
Аз вкусих пак от теб,
бързо се насладих на сладкото чувство.
Тази деликатна промяна
тук, дълбоко заровена в мен,
сега се приплъзва толкова изкустно
и ме обгръща целия.
Сблъсъкът на хиляди атоми.
Факти, доказани от живота ми
и реакция, неизвестна за никого.
Полюси! Хаос! И химия!
В тъмното, когато ме няма,
понякога само съм скрит
(макар да си лича в тъмнината)
Идва и макар неголяма,
макар слаба и жалка на вид...
(Така се ражда винаги искрата)
Аз вкусих пак от теб,
бързо се насладих на сладкото чувство.
Тази деликатна промяна
тук, дълбоко заровена в мен,
сега се приплъзва толкова изкустно
и ме обгръща целия.
Сега се раждат от напрежението искри
и болката преминава в облекчение.
Сега, когато ще спре да ме боли,
радостта пак ще донесе спасение.
Аз винаги вкусвам от нея,
тя ме привлича винаги чрез съдбата.
Тази деликатна промяна,
напрежението, което имам,
е началото на идването на искрата.
...
И ме обгръща целия...
© Христо Андонов Всички права запазени
