8 Март ( За Буквите наши!)
8 Март
По улици забързани;
пред будките, на тротоара
мъжете са смутени:
"Да, цвете..." - отговарят.
От крак на крак, неловко:
("Къде ли да го дяна?")
По кофти от призовка
букетчето ме хвана...
*
Празник?
*
Нима ви стига, скъпи мои?
Нима ви радва?
Всред многодневните прибои -
единствен ден - откраднат?!?
Самотен ден, във който
със цвете да ви галят.
Не е единствен? Бройте! -
на пръсти се повтарят.
*
Какво, ако наместо
в един намусен ден,
раздава се без ресто
Човек, за вас роден?
И не по празник само;
и не по задължение,
склонил глава пред тебе, Мамо! -
той паднал на колене е?
*
Да...
Може и да бъркам
в преценката си. Може,
но мисъл ме обърква:
"В единствен ден? - Не, Боже!!!"
*
Нима ви стига, скъпи мои?
Нима ви радва?
8 март 2005, Бургас
© Симеон Дончев Всички права запазени
