Ах, дъждът...
Навън вали. Искаш ли да ти разкажа приказката за дъжда?! Не си мисли, че това е само благодат, която напоява майката земя. Всяка капка от него е съблякла дъгата и всяка носи в себе си нечия съдба.
Ах, дъждът... Появява се, за да скрие нашите сълзи, да измие тъгата горчива, когато майката се сбогува с чедото си, когато две души се срещат, за да си кажат "Край!". Ах, дъждът... А след него остават само незаличимите спомени.
Боли, когато в нас вали. Когато се лутаме в пространство от лъжи и раздели и не знаем кога ще утихне дъждът. Тъгата е като страшна стихия, която ни разпръсква на хиляди парченца и разбива на прах нашето щастие.
Виждаш ли капките дъжд по стъклата на прозорците? Това не са просто капки, а нечии сълзи, които бавно се стичат и мокрят лицето.
С трепетно очакване искаме да видим дъгата - многоцветният символ, който предвещава края на мъката и поставя поредното начало на нашия живот.
Разбра ли вече, че дъждът е наш приятел?! Ах, дъждът... Помага ни да запазим в тайна тежкото си бреме. И вече знай, че когато вали, някой страда по изгубеното щастие.
Ах, дъждът... Появява се, за да скрие нашите сълзи, да измие тъгата горчива, когато майката се сбогува с чедото си, когато две души се срещат, за да си кажат "Край!". Ах, дъждът... А след него остават само незаличимите спомени.
Боли, когато в нас вали. Когато се лутаме в пространство от лъжи и раздели и не знаем кога ще утихне дъждът. Тъгата е като страшна стихия, която ни разпръсква на хиляди парченца и разбива на прах нашето щастие.
Виждаш ли капките дъжд по стъклата на прозорците? Това не са просто капки, а нечии сълзи, които бавно се стичат и мокрят лицето.
С трепетно очакване искаме да видим дъгата - многоцветният символ, който предвещава края на мъката и поставя поредното начало на нашия живот.
Разбра ли вече, че дъждът е наш приятел?! Ах, дъждът... Помага ни да запазим в тайна тежкото си бреме. И вече знай, че когато вали, някой страда по изгубеното щастие.
© Радостина Всички права запазени
