22.03.2008 г., 8:39

Не каза нищо...

1.1K 0 6

Не каза нищо...

Няма думи.

Сам започна играта.

Някъде забрави,

че да сме двама -

избрахме си съдбата...

Мечтите - пясъчни кули -

станаха на прах...

Ураган душата ми обрули -

къде пред тебе сторих грях?

Да, чуждото е сладко...

може би е по-добра.

Сигурно, челото й е гладко

и очите й излъчват смях.

Или... проблемното легло?

Не се прибира уморена

и ежедневието не й тежи...

Дано щастлив да си! Дано...

Ах, този свят, изтъкан от лъжи...

Не виждай болката, стаена

в изплаканите ми очи.

Не надничай и в сърцето, което

мълчанието ти изпепели...

 

Сам решаваш проблема -

просто... сменяш жени...

Илюзиите няма да ти отнема -

върви при другата... Върви...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не, няма след него да извикам-
    онемях!
    Не,няма при себе си да го спирам-
    прегорях!
    Не, няма сълзите си да показвам-
    срещу Луната сама ще вия,
    като вълчица!
    Не!С омраза не ще го наказвам-
    от звездите сила ще пия-
    до насита!
    И пак Слънцето за мен ще грее,
    нова струна в него ще вържа-
    сребърна.
    Друга песен тя ще запее
    и болката няма така да стърже-
    болезнено.
    Света в нея ще обвържа!...
  • Нек забрави,ако може тез очи,
    нек забрави,ако може тез ръце.
    О,Слепецо!Не се бави,върви...
    Но тръгнеш ли,не чакай да извика след теб...
    Не очаквай да те спре...
    Поздрав за вдъхновението,прекрасно си го изляла,със сърцето си.
  • За всички ВАС, Приятели!С много обич!!!

    Нека да е Пролет!

    Да цъвти Живот в сърцето!

    Птиче ято в полет!

    Усмивка нежна на лицето!

    Нека слънце грее в очите!-

    да топи леда в душите.

    На Луната, нощната, лъчите

    да разпръснат мрака.

    Нека!

  • определено не те заслужава!!!
    ще го осмисли,но ще е късно!!!
    не го прибирай обратно!
    поздрави от вълчо...
  • много тъжно...но не си струва да тъгуваш
    за тази неистинска любов...
    изплакано от сърце...в прекрасен стих.
    с много обич, мила Нели.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...