24.03.2008 г., 20:24  

Курва

7.9K 2 69

 

 

КУРВА

 

 

               трилогия (първа част)

 

 

 

Прекърши се... Преди да разцъфтиш...

А, чакаше реколта пребогата.

С илюзии не ще задоволиш

изгарящите тръпки във душата...

 

От светлия олтар на Любовта

иконите захвърли на боклука.

Чувствата си стъпка във калта...

Балонът на мечтите ти се спука.

 

Сега си курва... В задимен коптор...

А как желаеше да си принцеса!

Съдбата ти – безмълвен воайор,

присмива се зад мръсната завеса!

 

 

втора част

 

https://otkrovenia.com/bg/stihove/dyshteryata-na-kurvata

 

трета част

 

https://otkrovenia.com/bg/stihove/moryakyt-i-kurvata

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прочетох първо стихотворението, за да не се влияя от коментарите. Прекрасно е!!! Силно и реалистично. Поздрав за теб, Поете!
    А факта, че е предизвикало толкова много коментари, колкото и противоречиви да а те, показва, че това е едно стойностно стихотворение, заслужаващо внимание! Още веднъж- поздрав!
  • Вълчо, жесток си, като всеки добър приятел носещ истината.7!
  • !!!
    Отлично е наистина.

  • По коментарите ще ги познаеш...
    Браво на коментиращите!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...