Мечтите с "кръв" се плащат...
* * *
Разкъса ризата животът ми,
размаха своя зъл камшик
и изплющя със него грохотно,
звукът му сля се с моя вик...
А там прекръстваха се щрихи,
стари с нови, като мелези,
в кръвта изтичаща се тихо,
умираха и раждаха се белези...
Понасях ударите му покорно
и стисках зъбите до пръсване,
но пътя следвах неуморно,
вървях към новото възкръсване...
Последен удар - рукна дъжд,
превръщаше кръвта във спомени,
завръщали се неведнъж,
преследвйки мечти оголени...
И... гръм! Небето промълви,
чувах шепота му във водата:
- Така е, винаги боли,
няма лесен път мечтата...
И в локвата превил колЕне,
забил юмруци във калта,
мечтата ми растeше в мене,
в очакване на новата зора!...
* * *
© Валентин Желязков Всички права запазени
