Огнено пречистване
В лехата цветна слънчева дъга
разлиства пак душата ми със благост.
Измих вината, защото съм жена,
пречистена във болката до святост.
Когато с дъжд от сълзи любовта
през мен премина с ураганна буря,
изми ме в буйна, придошла река,
и стана моя слабост, но и сила.
А после с огън името си изкова,
печат положи със длето в сърцето,
извая с обич името си - Свобода,
и ме целуна нежно по челото.
Звезди проблеснаха по моята снага,
потрепнаха лъчите млечно сини.
Небето цветната симфония запя
във дъгоносните криле на птици.
разлиства пак душата ми със благост.
Измих вината, защото съм жена,
пречистена във болката до святост.
Когато с дъжд от сълзи любовта
през мен премина с ураганна буря,
изми ме в буйна, придошла река,
и стана моя слабост, но и сила.
А после с огън името си изкова,
печат положи със длето в сърцето,
извая с обич името си - Свобода,
и ме целуна нежно по челото.
Звезди проблеснаха по моята снага,
потрепнаха лъчите млечно сини.
Небето цветната симфония запя
във дъгоносните криле на птици.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
