Аз и Бог знае още кой
Дързък ли? Странен?
Открит от малката тиха вина.
Кой живее още тука в мен?
И нарисувах още една красива лъжа,
която ще изложа на показ и този ден.
Само недей да ме молиш да спра,
в лудостта вярвам като герой.
И съм събрал образите в тази душа -
аз и Бог знае още кой...
Виждаш ли? Странно!
Аз преоткривам себе си днес.
Да, харесва ми това, което бях -
без морал, без съвест, без чест,
със злоба, с инат и със страх.
Не ме вини, че нямам нищо,
знай за себе си всяко парче
от мен би се превърнало в песен -всяка частица от моето сърце.
Аз ли? Странен?
Не разбирам как искам наново
да бъда роден и всичко да знам.
Но някой ме наказва сурово -
по-добре всичко, отколкото сам.
И тръпките се нанизват върху ми,
вятърът в мен не носи покой.
Но дълбоко вътре се чува гласът ми -
аз и Бог знае още кой...
Отличната гледка пред тези очи,
ще вали от небето ми -
сън и покой,
сън и покой, и порой,
и Бог знае още кой...
Като подредена схема с атоми,
съм изграден по строга формула.
Там, където е душата ми
и където се намира образът.
Всяка частица, запазена вечно,
е само за себе си малка искра,
която може да избяга далече,
но може и да остане сама.
И че откъсвам парче по парче -
и откривам някой в мен,
нищо не може да го спре,
защото аз съм така построен.
Само недей да ме молиш да спра,
в лудостта вярвам като герой.
И съм събрал образите в тази душа -
аз и Бог знае още кой...
Открит от малката тиха вина.
Кой живее още тука в мен?
И нарисувах още една красива лъжа,
която ще изложа на показ и този ден.
Само недей да ме молиш да спра,
в лудостта вярвам като герой.
И съм събрал образите в тази душа -
аз и Бог знае още кой...
Виждаш ли? Странно!
Аз преоткривам себе си днес.
Да, харесва ми това, което бях -
без морал, без съвест, без чест,
със злоба, с инат и със страх.
Не ме вини, че нямам нищо,
знай за себе си всяко парче
от мен би се превърнало в песен -всяка частица от моето сърце.
Аз ли? Странен?
Не разбирам как искам наново
да бъда роден и всичко да знам.
Но някой ме наказва сурово -
по-добре всичко, отколкото сам.
И тръпките се нанизват върху ми,
вятърът в мен не носи покой.
Но дълбоко вътре се чува гласът ми -
аз и Бог знае още кой...
Отличната гледка пред тези очи,
ще вали от небето ми -
сън и покой,
сън и покой, и порой,
и Бог знае още кой...
Като подредена схема с атоми,
съм изграден по строга формула.
Там, където е душата ми
и където се намира образът.
Всяка частица, запазена вечно,
е само за себе си малка искра,
която може да избяга далече,
но може и да остане сама.
И че откъсвам парче по парче -
и откривам някой в мен,
нищо не може да го спре,
защото аз съм така построен.
Само недей да ме молиш да спра,
в лудостта вярвам като герой.
И съм събрал образите в тази душа -
аз и Бог знае още кой...
© Христо Андонов Всички права запазени
