***
Под сенките на горските дъбрави,
далеч от шум и градска суета,
от хора и от пътища забравена,
течеше стара каменна чешма.
И пътник ако там случайно мине,
даряваше му хладната вода
и приказка една за нещо минало,
останало незнайно за света.
Но хората забързани не спират,
за глътка свежест време нямат пак,
живеят, плачат, смеят се, умират,
проблеснали за миг, потъват в мрак.
А с ромон тих тече си там чешмата,
разляла щедро бистрата вода
и гледа как, преминал на земята,
човек за миг пропуска вечността.
далеч от шум и градска суета,
от хора и от пътища забравена,
течеше стара каменна чешма.
И пътник ако там случайно мине,
даряваше му хладната вода
и приказка една за нещо минало,
останало незнайно за света.
Но хората забързани не спират,
за глътка свежест време нямат пак,
живеят, плачат, смеят се, умират,
проблеснали за миг, потъват в мрак.
А с ромон тих тече си там чешмата,
разляла щедро бистрата вода
и гледа как, преминал на земята,
човек за миг пропуска вечността.
© Вики Всички права запазени
