Душа хербарий
* * *
Душата се разлиства като роза
и пръска аромат чрез листата,
но веднъж откъсната, не може
за се затвори вече наобратно.
Отпусната самотно във ръцете,
тя тръпне да не бъде наранена,
откъсната... тя вече е проклета,
но с любов на теб е подарена...
Докосвай листите с дъха си,
вдишвай я, до дъно я изпий,
не я убивай със страха си,
с най-милата целувка я повий!
Така ще се запази свежа,
ще пълни твоя свят с омая,
не натирвай в вазичка цъфтежа
в ъгъла на твойта стая...
Откъсна я, сега - пази я!
И тя докрай ще се раздава,
с любов и нежност я обливай,
не я обричай на забрава!...
И ако някога листата й изпръхнат
и тя премине в... спомените стари,
те... розите, дори и да изсъхнат,
се превръщат на красив... хербарий...
* * *
© Валентин Желязков Всички права запазени
