Морякът и курвата
МОРЯКЪТ И КУРВАТА
трилогия (трета част)
Съвсем сама... Пое по своя път.
Под ръка със болката вървеше...
От майка ти остана спомен скъп –
Медальонът!... На врата й вечно беше...
„От твоя татко – казваше ти тя –
Не си го спомняш, тръгна си безславно.
Моряк се цани, после... Капитан...
Не се измъчвай! Беше тъй отдавна... ”
Пътят свърши... Стигна град голям,
сивеещ сред бардаци и измама...
Гладът погуби крехкия ти срам...
И се продаде!!!... Също като мама...
Заживя... Живот предизвестен...
Като сянка се изгуби във тълпата.
Дали случайно, но настъпи ден,
моряк поиска обич за отплата...
Бяхте двама... Цяла нощ сами...
Той любеше те страстно и с наслада.
На сутринта, оставяйки пари,
на медальона погледът попада...
Ти сладко спеше... Спомен, изведнъж,
проблясна във сърцето на моряка...
И в този миг... Прокле се, че е мъж!
На колене се свлече и заплака...
За него, никой нищо не разбра...
Дали е жив, или е мъртъв вече!?
Ликът му и във тебе избледня...
Поредна бройка... Отплавала далече...
А, ти остана в мрачния вертеп,
Безпътната... Бедняшката метреса...
Сама, сред вълци, в този свят свиреп!
Заспи дете!... В съня ще си принцеса...
p.s. Това стихотворение е последното от трилогията, която ви скандализира !
Сюжетът и идеите съм почерпил от безсмъртните френски класици на "тежкия разказ".
Колкото можах, ги пресъздадох, за което се радвам!
Впрочем, вие оплюхте тях... Довършете ги!
първа част
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=105476
втора част
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=106738
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
