2.04.2008 г., 20:39

Сякаш нещо пристига

829 0 1
Със сърцето си водата попивам,
водата закапала от небесния дом.
И тук сякаш нещо пристига и
праща капките в някакъв синхрон.
С тях една малка искрица пада
и запалва огъня, до който се приближих.
Предавам се, сега отново страдам
от това, което сам си причиних.

Аз съм един на хиляди, в това време,
стоящ замислен сред цялата тълпа.
Сякаш нещо пристига вече в мене
и ме кара да размахам крила.
Аз се отказвам да страдам, намирам
нова причина да продължа по този път.
И на другата улица, точно съзирам
всичките си врагове, които стоят...

За няколко кратки мига водата
се стича и чуждите лица сякаш се размиват.
Когато се опитвам да оправя нещата,
точно те стоят тук, вместо да си отиват.
Сякаш нещо пристига и изчиства боклука
от моето разхвърляно навсякъде сърце.
И сега сякаш то ме раздвижва от тука
и очите ми бързо изгряват на моето лице.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...