Сякаш нещо пристига
Със сърцето си водата попивам,
водата закапала от небесния дом.
И тук сякаш нещо пристига и
праща капките в някакъв синхрон.
С тях една малка искрица пада
и запалва огъня, до който се приближих.
Предавам се, сега отново страдам
от това, което сам си причиних.
Аз съм един на хиляди, в това време,
стоящ замислен сред цялата тълпа.
Сякаш нещо пристига вече в мене
и ме кара да размахам крила.
Аз се отказвам да страдам, намирам
нова причина да продължа по този път.
И на другата улица, точно съзирам
всичките си врагове, които стоят...
За няколко кратки мига водата
се стича и чуждите лица сякаш се размиват.
Когато се опитвам да оправя нещата,
точно те стоят тук, вместо да си отиват.
Сякаш нещо пристига и изчиства боклука
от моето разхвърляно навсякъде сърце.
И сега сякаш то ме раздвижва от тука
и очите ми бързо изгряват на моето лице.
водата закапала от небесния дом.
И тук сякаш нещо пристига и
праща капките в някакъв синхрон.
С тях една малка искрица пада
и запалва огъня, до който се приближих.
Предавам се, сега отново страдам
от това, което сам си причиних.
Аз съм един на хиляди, в това време,
стоящ замислен сред цялата тълпа.
Сякаш нещо пристига вече в мене
и ме кара да размахам крила.
Аз се отказвам да страдам, намирам
нова причина да продължа по този път.
И на другата улица, точно съзирам
всичките си врагове, които стоят...
За няколко кратки мига водата
се стича и чуждите лица сякаш се размиват.
Когато се опитвам да оправя нещата,
точно те стоят тук, вместо да си отиват.
Сякаш нещо пристига и изчиства боклука
от моето разхвърляно навсякъде сърце.
И сега сякаш то ме раздвижва от тука
и очите ми бързо изгряват на моето лице.
© Христо Андонов Всички права запазени
