4.04.2008 г., 9:29

Приказка

1.2K 0 9

                І
Сънуваше едно дете
в рибарската къщурка малка,
че от лазурното море
му маха със ръка русалка.

Пленен от нежния и чар
и от косите и сияйни,
принесе мислите си в дар,
повярва в морските и тайни.

През дни на скръб и труд горчив,
в безумна битка със морето,
запази своя сън красив,
живот му даде със сърцето.

               ІІ
По бряг отвесен и студен
младеж се скита и мълчи
и няма нощ, и няма ден
за търсещите му очи.

А вятър гони се с вълни,
солени пръски разпилява,
като замръзнали сълзи
лицето тъжно оросява.

Със поглед, впит в безкрайността,
и болка пареща в гърдите,
ще чака да се върне тя
и да изплува от вълните.

                ІІІ
В незнайни морски дълбини
издига се дворец голям,
с корали розови - стени,
с килим от пясък разпилян.

От весел смях е огласен
и песни, галещи ушите.
Там всеки лъч е отразен
в сиянието на водите.

Русалки дивни крие той -
богини нежни и светливи
блестят в прозрачния покой,
във непристъпността щастливи.

От тъмни бездни сила сбрали,
а изтъкани от лъчи,
човешки чувства не познали,
осмиват мъжките мечти...

                ІV    
Свисти пак вихър вледеняващ,
пак блъска прилива брега,
небето бавно потъмнява,
проблясва първата звезда.

И в падащата нощ изгрява
луна - красавицата бледа,
човека чакащ озарява
с усмивка нежна, но студена.

А той, в морето поглед взрял,
видя се като в огледало
и трепна - беше остарял,
как бързо времето летяло!

Развяващата се коса
отдавна май е посребрена,
а само старата мечта
остава неприкосновена.

И с огън млад в гърдите пак
очаква своята богиня,
с очи горящи дебне знак
от вече толкова години.

С въздишка лека се присви
и се отпусна на скалата,
от чакане се вкамени,
но още гледаше водата...

                V
На изток просветля небето,
вълните изгрев позлати
и пясъците край морето
обагри с хиляди искри.

А между зъберите страшни
видяха първите лъчи,
че като паметник очакващ
седеше камък със очи.

И днес, след толкова години,
дори през зимата, в снега,
той - чакащ своята богиня,
излъчва още топлина.          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно очароващо, пленяващо, браво,
    поздравявам те!!!
  • Интересно... Никога не съм обичал дълги произведения, но това го прочетох... Умееш да завладяваш... Очаквам следващото!
  • Мнвого, много хубава приказка!
    Приказка за мечтата...
    Докато има човек мечти, душата му е жива и топла...
    Благодаря ти!
    Пожелавам ти много мечти!
  • Дали съществува такава обич в действителност? Много красота и надежда има в стиха ти... Страхотно...
  • Сякаш се огледах в сън и прозрях само красота и парещи надежди.
    "И днес, след толкова години,
    дори през зимата, в снега,
    той - чакащ своята богиня,
    излъчва още топлина."
    Поздравления-удивително е!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...