4.04.2008 г., 9:29

Приказка

1.2K 0 9

                І
Сънуваше едно дете
в рибарската къщурка малка,
че от лазурното море
му маха със ръка русалка.

Пленен от нежния и чар
и от косите и сияйни,
принесе мислите си в дар,
повярва в морските и тайни.

През дни на скръб и труд горчив,
в безумна битка със морето,
запази своя сън красив,
живот му даде със сърцето.

               ІІ
По бряг отвесен и студен
младеж се скита и мълчи
и няма нощ, и няма ден
за търсещите му очи.

А вятър гони се с вълни,
солени пръски разпилява,
като замръзнали сълзи
лицето тъжно оросява.

Със поглед, впит в безкрайността,
и болка пареща в гърдите,
ще чака да се върне тя
и да изплува от вълните.

                ІІІ
В незнайни морски дълбини
издига се дворец голям,
с корали розови - стени,
с килим от пясък разпилян.

От весел смях е огласен
и песни, галещи ушите.
Там всеки лъч е отразен
в сиянието на водите.

Русалки дивни крие той -
богини нежни и светливи
блестят в прозрачния покой,
във непристъпността щастливи.

От тъмни бездни сила сбрали,
а изтъкани от лъчи,
човешки чувства не познали,
осмиват мъжките мечти...

                ІV    
Свисти пак вихър вледеняващ,
пак блъска прилива брега,
небето бавно потъмнява,
проблясва първата звезда.

И в падащата нощ изгрява
луна - красавицата бледа,
човека чакащ озарява
с усмивка нежна, но студена.

А той, в морето поглед взрял,
видя се като в огледало
и трепна - беше остарял,
как бързо времето летяло!

Развяващата се коса
отдавна май е посребрена,
а само старата мечта
остава неприкосновена.

И с огън млад в гърдите пак
очаква своята богиня,
с очи горящи дебне знак
от вече толкова години.

С въздишка лека се присви
и се отпусна на скалата,
от чакане се вкамени,
но още гледаше водата...

                V
На изток просветля небето,
вълните изгрев позлати
и пясъците край морето
обагри с хиляди искри.

А между зъберите страшни
видяха първите лъчи,
че като паметник очакващ
седеше камък със очи.

И днес, след толкова години,
дори през зимата, в снега,
той - чакащ своята богиня,
излъчва още топлина.          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно очароващо, пленяващо, браво,
    поздравявам те!!!
  • Интересно... Никога не съм обичал дълги произведения, но това го прочетох... Умееш да завладяваш... Очаквам следващото!
  • Мнвого, много хубава приказка!
    Приказка за мечтата...
    Докато има човек мечти, душата му е жива и топла...
    Благодаря ти!
    Пожелавам ти много мечти!
  • Дали съществува такава обич в действителност? Много красота и надежда има в стиха ти... Страхотно...
  • Сякаш се огледах в сън и прозрях само красота и парещи надежди.
    "И днес, след толкова години,
    дори през зимата, в снега,
    той - чакащ своята богиня,
    излъчва още топлина."
    Поздравления-удивително е!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....