С камъните злобни на омразата,
която е на вас така присъща,
не изхвърляйте по мен заразата!
Защото Бог във рози я превръща...
А градината претъпкана е вече,
ухание отвсякъде се носи...
Ще взема да ги пращам надалече,
на всеки странник, който си изпроси...
От тез, които все ще ми останат,
дано успея разсад да получа...
Грижлив ще бъда... И като прихванат,
на духовния ви гроб ще ги забуча!...
© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
maistora
На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
anonimapokrifoff
Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...
Пламена_Кръстева
Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
