4.04.2008 г., 19:47

Камъни и рози

2.3K 1 47

С камъните злобни на омразата,

която е на вас така присъща,

не изхвърляйте по мен заразата!

Защото Бог във рози я превръща...

 

А градината претъпкана е вече,

ухание отвсякъде се носи...

Ще взема да ги пращам надалече,

на всеки странник, който си изпроси...

 

От тез, които все ще ми останат,

дано успея разсад да получа...

Грижлив ще бъда... И като прихванат,

на духовния ви гроб ще ги забуча!...

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравче закъсняло. И за двата вълка!

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=174755
  • ... и в омразата си те хвърляха камъните си по него, замярвайки себе си, а той взе, че построи с тези камъни мост над бездната...
  • ..всеки има път към своята Голгота!! Камъните на човешкото падение, камъните на злобата , завистта и омразата..нараняват повече духовно, отколкото физически...Добре е, че ухае на рози..., макар че за мен розата има съвсем друго значение..В крайна сметка ,обаче един вълк не може да не отвърне на удара..., а твоят ответен удар е ..почти като шах с пешката ..
    От тез, които все ще ми останат,

    дано успея разсад да получа...

    Грижлив ще бъда... И като прихванат,

    на духовния ви гроб ще ги забуча!...
  • Целта е постигната - заговорихме за магьосника и забравихме за магията! Умно! Ами наздраве!
  • Усетих уханието! Знаеш колко харесвам поезията ти!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....