4.04.2008 г., 19:47

Камъни и рози

2.3K 1 47

С камъните злобни на омразата,

която е на вас така присъща,

не изхвърляйте по мен заразата!

Защото Бог във рози я превръща...

 

А градината претъпкана е вече,

ухание отвсякъде се носи...

Ще взема да ги пращам надалече,

на всеки странник, който си изпроси...

 

От тез, които все ще ми останат,

дано успея разсад да получа...

Грижлив ще бъда... И като прихванат,

на духовния ви гроб ще ги забуча!...

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Активен конкурс: Повярвай в магията остават 14 дни за участие
Участвай

Коментари

Коментари

  • Поздравче закъсняло. И за двата вълка!

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=174755
  • ... и в омразата си те хвърляха камъните си по него, замярвайки себе си, а той взе, че построи с тези камъни мост над бездната...
  • ..всеки има път към своята Голгота!! Камъните на човешкото падение, камъните на злобата , завистта и омразата..нараняват повече духовно, отколкото физически...Добре е, че ухае на рози..., макар че за мен розата има съвсем друго значение..В крайна сметка ,обаче един вълк не може да не отвърне на удара..., а твоят ответен удар е ..почти като шах с пешката ..
    От тез, които все ще ми останат,

    дано успея разсад да получа...

    Грижлив ще бъда... И като прихванат,

    на духовния ви гроб ще ги забуча!...
  • Целта е постигната - заговорихме за магьосника и забравихме за магията! Умно! Ами наздраве!
  • Усетих уханието! Знаеш колко харесвам поезията ти!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...