5.04.2008 г., 18:36

Нищо сигурно по стълбата - Живот

980 0 12

Ех, в средата на живота съм –


онази "грешна младост"...


A в миналото нявга, призори


с някого препускахме през времето,


а То опитваше се да ни прекрои.


Не беше от спринтьорите, които


на пътечката подлагаха ни крак,


а в надпреварата остави ни да бягаме -


да види кой напред и кой отзад.


Състезание е, като всички други.


И май героят знае се, но идва миг,


когато изпреварен от съперник е,


а медалът... поднесен по надлежен ред.


За второ място мъъъничко се аплодира,


но няма ред, а върхът е така висок.


По пътя всеки със награда стимулиран е,


но няма сигурност на стълбата-Живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...