5.04.2008 г., 18:36

Нищо сигурно по стълбата - Живот

970 0 12

Ех, в средата на живота съм –


онази "грешна младост"...


A в миналото нявга, призори


с някого препускахме през времето,


а То опитваше се да ни прекрои.


Не беше от спринтьорите, които


на пътечката подлагаха ни крак,


а в надпреварата остави ни да бягаме -


да види кой напред и кой отзад.


Състезание е, като всички други.


И май героят знае се, но идва миг,


когато изпреварен от съперник е,


а медалът... поднесен по надлежен ред.


За второ място мъъъничко се аплодира,


но няма ред, а върхът е така висок.


По пътя всеки със награда стимулиран е,


но няма сигурност на стълбата-Живот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...