5.04.2008 г., 18:36

Нищо сигурно по стълбата - Живот

1K 0 12

Ех, в средата на живота съм –


онази "грешна младост"...


A в миналото нявга, призори


с някого препускахме през времето,


а То опитваше се да ни прекрои.


Не беше от спринтьорите, които


на пътечката подлагаха ни крак,


а в надпреварата остави ни да бягаме -


да види кой напред и кой отзад.


Състезание е, като всички други.


И май героят знае се, но идва миг,


когато изпреварен от съперник е,


а медалът... поднесен по надлежен ред.


За второ място мъъъничко се аплодира,


но няма ред, а върхът е така висок.


По пътя всеки със награда стимулиран е,


но няма сигурност на стълбата-Живот.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...