Сънувам...
Косите ми са разбъркани
с твоите пръсти...
И кожата усеща чудната приказка,
която започват да редят...
Бреговете са далеч...
Не искаме да ги достигаме!
Плуваме...
Поемам дълбоко дъх, за да потече през теб...
Поемаш дълбоко дъх, за да изригна сред звездите...
Сплетени дихания неудържимо ни
превръщат в една нова Вселена!
Събуждам се.
Не е било сън...
© Павлина Петрова Всички права запазени
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
