Сънувам...
Косите ми са разбъркани
с твоите пръсти...
И кожата усеща чудната приказка,
която започват да редят...
Бреговете са далеч...
Не искаме да ги достигаме!
Плуваме...
Поемам дълбоко дъх, за да потече през теб...
Поемаш дълбоко дъх, за да изригна сред звездите...
Сплетени дихания неудържимо ни
превръщат в една нова Вселена!
Събуждам се.
Не е било сън...
© Павлина Петрова Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Емрих
Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...
maistora
На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
anonimapokrifoff
Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
