10.04.2008 г., 18:11

Живот и смърт

1.3K 0 23
 

         Живот и смърт

 

 

Животът ни, не е ли сън мъглив,

който към блатата ни повежда,

не гониме ли вятъра лъжлив,

отекващ глухо в празната надежда?...

 

Съдбата ни, не е ли крехък ствол

в безкрайната гора на самотата

и разумът, не е ли тъжно гол

в съдрания костюм на суетата?...

 

Покровът ни, не е ли изтъкан

от безпристрастния тъкач на дните,

урожаят, не изгни ли неприбран,

не е ли пуст хамбарът на мечтите?...

 

Смъртта, не е ли тихия заслон,

в който ще отхвърлиме хомота?...

Ще се събудим ли, намерили подслон

от съня кошмарен на живота?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Един великолепен стих и в съдържание и в изпълнение!
    Поздрави отново
  • Философски въпроси... Всеки търси отговорите, един в песимизма, друг в оптимизма...
    "... не казвам стига толкова.
    Ах, какво ли има по-нататък?"
    Поздрави!
  • Да, Аги, Така е, Приятелю. Но не преди да сме изживели всичко, което трябва да научим...това, което сами сме си избрали.Има една такава максима - Господ, или Съдбата, никога не ни подлагат на изпитания, които не бихме могли да понесем. Колкото са по-трудни, по-болезнени, колкото повече можем да понесем, толкоша по-високо е нивото на душата. От там е и различната камбанария, от която виждаме чуждите или глобалните проблеми.Както се казва, за всеки влак си има пътници, за всеки автор и разбиращи го читатели. Топли поздрави, Приятелю - винаги ме замисляш!!!
  • "не гониме ли вятъра лъжлив,
    отекващ глухо в празната надежда?..."
    Tолкова мъдрост, толкова много истини ... толкова искрени поздравления за силнмните редове
  • "Не можем да познаем сладостта, ако не сме вкусили и горчивата глътка".
    Животът е горчиво-сладък.
    Поздрав, Вълчо!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...