10.04.2008 г., 18:11

Живот и смърт

1.5K 0 23
 

         Живот и смърт

 

 

Животът ни, не е ли сън мъглив,

който към блатата ни повежда,

не гониме ли вятъра лъжлив,

отекващ глухо в празната надежда?...

 

Съдбата ни, не е ли крехък ствол

в безкрайната гора на самотата

и разумът, не е ли тъжно гол

в съдрания костюм на суетата?...

 

Покровът ни, не е ли изтъкан

от безпристрастния тъкач на дните,

урожаят, не изгни ли неприбран,

не е ли пуст хамбарът на мечтите?...

 

Смъртта, не е ли тихия заслон,

в който ще отхвърлиме хомота?...

Ще се събудим ли, намерили подслон

от съня кошмарен на живота?...

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Активен конкурс: На село остават 3 дни за участие + още 2 конкурса
Участвай

Коментари

Коментари

  • Един великолепен стих и в съдържание и в изпълнение!
    Поздрави отново
  • Философски въпроси... Всеки търси отговорите, един в песимизма, друг в оптимизма...
    "... не казвам стига толкова.
    Ах, какво ли има по-нататък?"
    Поздрави!
  • Да, Аги, Така е, Приятелю. Но не преди да сме изживели всичко, което трябва да научим...това, което сами сме си избрали.Има една такава максима - Господ, или Съдбата, никога не ни подлагат на изпитания, които не бихме могли да понесем. Колкото са по-трудни, по-болезнени, колкото повече можем да понесем, толкоша по-високо е нивото на душата. От там е и различната камбанария, от която виждаме чуждите или глобалните проблеми.Както се казва, за всеки влак си има пътници, за всеки автор и разбиращи го читатели. Топли поздрави, Приятелю - винаги ме замисляш!!!
  • "не гониме ли вятъра лъжлив,
    отекващ глухо в празната надежда?..."
    Tолкова мъдрост, толкова много истини ... толкова искрени поздравления за силнмните редове
  • "Не можем да познаем сладостта, ако не сме вкусили и горчивата глътка".
    Животът е горчиво-сладък.
    Поздрав, Вълчо!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...