13.04.2008 г., 9:37

На чисто

1.2K 0 23
 

                          На чисто

 

 

                      Миг невнимание...

 

                      и бентът на мислите ми се скъса.

 

                      Отприщиха се думи премълчани,

 

                      страхове насъбрани,

 

                      тайни неизречени,

 

                      люти закани,

 

                      съображения,

 

                      противоречия,

 

                      неуместни желания,

 

                      досадната скука

 

                      и каквото там още се лута...

 

                      Ами сега?!

                    

                      ...

 

                      Започвам на чисто.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В началото?
    Било е Цялото.
    Било е смело и само...
    Мечтало е.
    И сбъдвало.
    Каквото както е могло.
    Растяла с крачките
    Душата
    и радвала се
    да се сподели...
    Раздавала
    и получавала
    каквото,както,
    в чудно трудни дни.
    И учела се да говори,
    дори когато
    премълчаното
    дамгосано мълчи.
    След думите
    са мислите
    свободни.
    Животът!
    Може би отново
    ще ви приближи?
    В неведомото
    оживява
    човешки
    невъзможното,
    нали?
    Прегръщам те.С уважение.
  • По добре така - на чисто - отколкото да има люти закани, страхове и думи премълчани... Поздрави, мила!
  • харесва ми
  • Какво по-хубаво от едно ново начало?
  • Доброто побеждава!Бъди щастлива,Павли!Прегръдки!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...