Djein_Ear (Евгения Тодорова)
14.04.2008 г., 22:36

Сега е време

  Поезия » Любовна
1.3K 0 19
Сега е време да се любят ветровете.
Приклекнало е слънцето в тревите
с лъчи като свещи запалени,
които приласкават в клони птиците...
Със звън докосва синевата запада,
а там се аленеят дланите на дните,
коси от огнени желания премята
и шепне тихо слънцето на птиците:

- Сега е време за любов във клоните!

Сега е времето... а ти отново ме виниш
за полетите на горещото ми лято.
Дъхът във клетката да секнеш
с пречупените ми крила на ято.
Че не летях със две крила
в пространствените мисли на съня си,
че шестокрила ме обгърна вечерта,
и ангелска осъмна пак нощта ми.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест
Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 24 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 6.9K 5.0

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Поезия 10.5K 5.0

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Поезия 6K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 7.8K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Поезия 12.2K 5.0

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поезия 6.5K 5.0