Сега е време
Сега е време да се любят ветровете.
Приклекнало е слънцето в тревите
с лъчи като свещи запалени,
които приласкават в клони птиците...
Със звън докосва синевата запада,
а там се аленеят дланите на дните,
коси от огнени желания премята
и шепне тихо слънцето на птиците:
- Сега е време за любов във клоните!
Сега е времето... а ти отново ме виниш
за полетите на горещото ми лято.
Дъхът във клетката да секнеш
с пречупените ми крила на ято.
Че не летях със две крила
в пространствените мисли на съня си,
че шестокрила ме обгърна вечерта,
и ангелска осъмна пак нощта ми.
Приклекнало е слънцето в тревите
с лъчи като свещи запалени,
които приласкават в клони птиците...
Със звън докосва синевата запада,
а там се аленеят дланите на дните,
коси от огнени желания премята
и шепне тихо слънцето на птиците:
- Сега е време за любов във клоните!
Сега е времето... а ти отново ме виниш
за полетите на горещото ми лято.
Дъхът във клетката да секнеш
с пречупените ми крила на ято.
Че не летях със две крила
в пространствените мисли на съня си,
че шестокрила ме обгърна вечерта,
и ангелска осъмна пак нощта ми.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
