Djein_Ear (Евгения Тодорова)
14.04.2008 г., 22:36

Сега е време

  Поезия » Любовна
1.2K 0 19
Сега е време да се любят ветровете.
Приклекнало е слънцето в тревите
с лъчи като свещи запалени,
които приласкават в клони птиците...
Със звън докосва синевата запада,
а там се аленеят дланите на дните,
коси от огнени желания премята
и шепне тихо слънцето на птиците:

- Сега е време за любов във клоните!

Сега е времето... а ти отново ме виниш
за полетите на горещото ми лято.
Дъхът във клетката да секнеш
с пречупените ми крила на ято.
Че не летях със две крила
в пространствените мисли на съня си,
че шестокрила ме обгърна вечерта,
и ангелска осъмна пак нощта ми.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест
Активен конкурс: На село остават 6 дни за участие + още 2 конкурса
Участвай

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 5.8K 5.0

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Поезия 5.1K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 7.1K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 6.9K 5.0

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Поезия 5K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 7.4K 5.0