15.04.2008 г., 8:38

Навярно се родихме не навреме...

1.4K 0 45

Навярно се родихме не навреме -

пак тлееше раздяла преди среща...

Загубих те преди да те намеря.

Опита се мигът да каже нещо,

вината се заплете помежду ни...

А може би не вярвахме горещо

във сбъдване и искрена взаимност.

 

Смъртта навреме няма да е грешка...

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • извинявай,разсъждавах на глас...просто не обръщай внимание...
  • Благодаря ти, Ена!
    Георги, може би е хубаво за мен, че си изливам душата, надявам се и за тези, които ме четат и съпреживяват...Моля те,не ми задавай толкова сложни въпроси-аз съм една бедна провинциалистка...
  • И пак ме уцели в десятката!
    Че си фея - Фея си, ама чак пък толкова...
    Знаеш ли колко е "вътре" в мен твоя стих!
    Благодаря ти!!!
    Поздрав!
  • за кого...какво му е хубавото...?
  • Ами трябваше да умрат навреме еготата и на двамата, но тъй като това е в сферата на фантастиката, случаят е безнадежден.Хубавото е, че поне се раждат стихове...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...