Прототип

Страни - гладки и меки,
и тайни устни, недокостнати никога.
Всички мисли на всеки,
докоснал ги в определените мигове.
Деликатност, събрана в очи,
те, които пронизват бързо навътре,
Сълзите ú, от които боли,
които като дъга ще изгреят и утре.

Това е просто прототип.
Никой друг не иска и да знае,
как един ден го нарисувах.
Това бе мисълта за миг,
никой друг не иска и да знае,
защо се правех, че не чувах.

Отвъд лудата красота на лицето,
аз виждах вътрешната ú страна
и когато погледът достигна сърцето,
аз разбрах от какво е направена тя.
Като всички, не е перфектна,
всеки малък детайл се очертава
и когато ръката си протегна,
да я докосна сякаш забранява.

Това е просто прототип.
Никой друг не иска и да знае,
как един ден го нарисувах.
Това бе мисълта за миг,
никой друг не иска и да знае,
защо се правех, че не чувах.

На чертежа винаги има грешки
и моделът няма да устои още дълго.
Защото всеки план се проваля бързо,
ако целите ти са твърде лесни.

Аз вярвам, че в живота има
смисъл, ако знаеш какво искаш.
И когато мечтата ти взима
искриците от твоите мисли,
тя дава и малко надежда за миг -
 всичко, което искаш да чуеш:
"Това е просто прототип..."