Жабокът Принц... :)
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
* * *
Денят дошъл, слънцето изгряло
и Царят с трите дъщери,
качили се в каретата си бяла
и тръгнали към двете пещери...
И както повелявали законите,
за които ще разкажа в този стих,
събра ли се тълпите - милионите,
Принцесите... избирали жених...
Дали им по лък от изумруди
и от злато... по една стрела,
за да реши съдбата без заблуди,
на кого ще отреди честта!...
Да бъде техен скъп другар,
след детсвото им изживяно,
кого съдбата ще даде във дар
страстта им да разбули премълчана?...
И ето, че забили барабани,
фанфари проехтели над скалите,
стрелата писнала и само,
блестяща се изгубила в мъглите...
Не минал час и горе от скалата
видели конници да идат във галоп,
донесли вестоносците мълвата
стрелата где посяла е живот...
А в доспехи пищни с тежък взор,
стрелата носел Генералът,
пълководецът на царския им двор,
стрелата него бе избрала...
Писнала и втората стрела,
изчезнала в далечината
и пак съдбата е добра,
ковчежника избрала на хазната...
А мъничката - третата Принцеса,
красива, по-красива от сестрите,
с треперещи ръце от стреса,
стрелата и поела към... горите!...
И търсили я дни и нощи,
обходили надлъж и шир страната,
и чак след нови три дни още
открили я дълбоко във блатата...
А там... О, чудо! Приказна идилия,
някъде насред водата,
един жабок на лист от лилия
с коронка и стрела в устата...
Пристъпила красавицата млада
във дланите жабока тя поела,
предчувствала, че принц е и че страда,
магия страшна го е взела...
И в невинноста си искрена тя своя
устни впила в жабата зелена,
но... нищо не отнело му покоя,
жабокът си стоял невъзмутено...
Нима не съм достатъчно красива?!...
Или не го целунах, както подобава?!...
Съмнения във мислите и живо
изгаряли като жарава...
Поела дъх - куража си събрала,
притворила очи и го целунала,
да стане принц се беше размечтала,
що в дългите си нощи бе бленувала...
Отворила тя мигли и... Отново нищо!
Съмненията в нея загорели -
вярата, превърнала се в пепеплища,
а приказките за жабока - остарели...
Царят бил неистово ядосан,
едва крепял гневът да не възстане...
Жабокът промълвил:
- Ей, маце!?...
Толкова съм... скъпа, омагьосан,
че... ако не "свирнеш"...
Няма как да стане!... :)
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
