18.04.2008 г., 14:18

Предстоящите житейски оргии

1K 0 3
Един човек само може от тук да премине,
след всяка изминала тежка минута.
Дори след поредица погромни години,
звукът се превръща в песен нечута.
Един човек прави тази стъпка напред
и сега сянката му се разтапя на земята...
Малкият скрит страх се превръща в теб
и с едно движение насочва ръката ти.

Ето, предусещам сблъсъка огромен.
Ето, знам какво значи да мога.
Изпречвайки се пред
предстоящите житейски оргии.

Един човек вижда купища проблеми
- всяка крачка го прави грешник.
И аз сякаш следвам същото бреме,
стъпвайки върху същите грешки.
Един човек знае защо обича вината,
тя му носи смисъл и време да живее.
И дори тук дълбоко да е забита стрелата,
въпреки болката, да я извади не смее.

Ето, предусещам сблъсъка огромен.
Ето, знам какво значи да мога.
Изпречвайки се пред
предстоящите житейски оргии.

Всички погледи
към теб насочени,
житейски оргии -
за днес насрочени,
висят във времето
и от Господ пратени.
Дали намираме
някога и вината си?

Аз няма да кажа кой бе
този Един човек.
Всички ние виждаме
в себе си малките тайни.
И когато закапят отново,
ние бягаме безсилни,
и се страхуваме толкова много
от предстоящите...

Ето, предусещам сблъсъка огромен.
Ето, знам какво значи да мога.
Изпречвайки се пред
предстоящите житейски оргии.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...