Привет, Роси и благодаря за стихчето! Провокира ме да продължа:
---
Ще чака още малко в ракитака,
но тя си е припряна по душа -
ще прибере такъми преди мрака
и ще поеме пътя към дома.
И както правят някои рибари
когато се прибират от река -
ще мине през кръчмето "Бира скара"
и ще напълни празната торба...
И после дълго, дълго ще разказва
как там, веднъж под старата върба
такъв шаран и клъвнал, че за малко
едва не я съборил във вира...
Хе-хе... Таз рибарка яка
дълго май ще чака,
нещо да и клъвне...
Вечерта щом стъмне,
улов да примъкне,
че да има днеска
празник в мравуняка! Поздрав, Доли!