27.07.2004 г., 22:52

Опит за синтез на теми от форумите

2.4K 0 4

из ОМУЗВАНЕ



***

 

Проклета муза, вероятно

отново е била при друг –

затуй мирише неприятно

на постни манджи с много лук…

Къде по цели дни скитосва…

Къде се губи през нощта…

Навярно за да ме ядосва

тъй рядко мярка се дома…

 

а речено е, че без муза

не може ни един поет…

На голо полото налхузвам

и влизам в кръчмите наред…

Не ми се пие, Боже мили,

не съм роден алкохоли,

а търся муза лекокрила,

за да довърша своя стих…


***

 

Най-сетне посети и мен

Ерато – муза лекокрила…

Наскоро беше – онзи ден

и тъкмо бяхме се запили…

 

Приседна на свободен стол,

пресегна се за мойта чаша,

не пука й, че с бюст е гол

и, че околните се шашкат…

 

- Пиши, че трябва да вървя! –

и някакъв молив ми тика.

- Не мога дълго да седя

на малка мента със мастика!

 

- Защо си правиш с мен майтап? –

й викам, гасейки си фаса. –

Над лист моливи що въртят

са на писателската маса!

 

- Тогава викни по едно!

- Бутилка цяла ще ти взема,

напоркай си се и дано

такава някой те приеме!

 

- Ей, прав си, братче, тия там,

такава само ме признават,

затуй си фиркам – да не знам

аз с тях, те с мен ли се ебават…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Кацаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми! Определено не им е лесно и на музите...
  • хаха - прекрасно си се омузил
  • Пияна после се добра
    до моята тетрадка, тъй епична
    и вика:"Хайде, че събрах
    творенията героични.
    Ако искаш дай едно, че и две,
    ще ги прегледам
    допивам го това шише
    и за муз ще се огледам,
    писна ми да съм сама,
    хората ме търсят, зная,
    но с другарче под ръка
    чувствата ще опозная..."<img src='http://smileys.smileycentral.com/cat/29/29_3_12.gif' alt='Secret' border=0>
  • Хехе, хареса ми. Забавно е, допада ми много
    6 от мен, продължавай в същия дух!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...