Някой вече спи...
Някой вече спи...
Очи раковини
затворени спят...
бели бисери
вътре сънуват...
в приказка нежна,
с много тъга
за малка русалка
бленуват.
Бузки с лунички
тихо надничат
под облаче
руси къдрици,
а носленцето чипо
като малка цигулка
на лятно щурче
заскрибуца...
Боси крачета
припкали вън...
малки копитца
на кончета бели...
уморени и кротки
в ръцете държа,
покоя в съня си
намерили...
Ръчичките пухкави...
бели къделки,
стиснали здраво
в юмручета
две зъбчета малки,
паднали днес...
май вече пораства
момичето...
Щастливо сънят
по небето рисува
луна и звезди
от люляков цвят...
ухае на милост
дори тишината...
В моите шепи
спи целият свят...
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
