26.04.2008 г., 13:22

Оуу

954 0 2
дует с Андреско Гарибалди

Доминиран от хорската... радост,
не мога повече да стоя срещу нея.
Тя продължи сама напред по пътя,
а аз съм тук и още дълго копнея.
Всичко се размина като на кино -
след тежкия дъжд идва самата раздяла.
Но сега сам се чудя как да премина,
без да мисля тя какво е избрала.


Чувстваш се като детрониран крал -
жив, но оставен самотен делече,
иска ти се тогава да бе разбрал,
но сега тя те е напуснала вече...


Оуу!
Каква красива любовна история!
Никога ли не бях очаквал...
... този печален финал!

Оуу!
Добрите печелят само на теория,
а принцесата избира този...
... квартален шут за крал!


Предопределен да не съзира лъжците,
аз се отказах вече да и подавам ръка.
Лошите неща се случват на добрите
и не искам повече да я виждам така.
Аз сякаш не повярвах в добрия край,
което започва хубаво - гадно завършва,
което те дразни - се превръща в рай
и красавицата в тиква накрая се превръща.


Оуу!
Каква красива любовна история!
Никога ли не бях очаквал...
... този печален финал!

Оуу!
Добрите печелят само на теория,
а принцесата избира този...
... квартален шут за крал!

Чувстваш се като детрониран крал -
жив, но оставен самотен делече,
иска ти се тогава да бе разбрал,
но сега тя те е напуснала вече...
Колко бързо се променят нещата -
сякаш за няколко мига го няма Страха.
И когато искрите докоснат тъмнината,
виждаш стъпките си - те вече са Път.


Оуу!
Става ли ви гадно, става ли ви зле
от тази, неразказвана преди история?
Или търсите в себе си контра-пример?
За какво? Ще се почувствам по-добре,
ако за кратко бе грешна тази теория.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "За какво? Ще се почувствам по-добре,
    ако за кратко бе грешна тази теория."

    Теорията хич не е грешна и е многократно доказана......... Поздравявам те...
  • Оуу! Йеа...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...