"Избърши сълзите ми" - каза момичето
Намерих я незнайно как самотна,
стоеше тъжна - като след погром.
Спомних си времето, когато бе страхотна,
а сега отвръща на мрака със стон.
Ехото, ето ехото обгръща сянката
и риданията й отекват далече.
Аз стоях вкаменен и отчаян,
за надеждата, готов да споделя.
Искам да бъда твоите малки сълзи,
твоите красиви очи
няма нужда да се отчайват.
Искам и времето да спре тук,
където не те намира никой.
"Избърши сълзите ми" - каза момичето тогава.
"Подай ми ръка" - какво друго остава
да направя аз за нейното разбито сърце?
Сега и в небето звездите се разделят на две.
И в тишината, и в мрака, тя не вижда напред,
само скръб... но аз бях тук за неин късмет.
Макар да не знаех какво да направя -
"Избърши сълзите ми" - каза момичето тогава.
Вятърът развяваше русите й коси
и сякаш нямаше в какво да повярва.
Нейните приятелки бяха кристалните сълзи
и сега нощта бързо ги изпреварва.
Стигат твърде далеч в страданията,
някои наранени от любовната мъка,
а други не биха изтърпели да гледат
и просто биха си тръгнали...
"Избърши сълзите ми" - каза момичето тогава.
"Подай ми ръка" - какво друго остава
да направя аз за нейното разбито сърце?
Сега и в небето звездите се разделят на две.
И в тишината, и в мрака, тя не вижда напред,
само скръб... но аз бях тук за неин късмет.
Макар да не знаех какво да направя -
"Избърши сълзите ми" - каза момичето тогава.
Аз трябваше да се появя и да ти кажа,
че няма да останеш сама,
сълзите ти не ще се завърнат.
Аз трябваше да се появя и да подам ръка,
за да не си сама
и че има кого да прегърнеш.
Толкова ли е трудно?
Толкова ли е страшно,
когато си ранена в сърцето?
Аз трябваше да се появя и да ти кажа,
че всичко това ще свърши,
рано или късно...
"Избърши сълзите ми" - каза момичето тогава.
"Подай ми ръка" - какво друго остава
да направя аз за нейното разбито сърце?
Сега и в небето звездите се разделят на две.
И в тишината, и в мрака, тя не вижда напред,
само скръб... но аз бях тук за неин късмет.
Макар да не знаех какво да направя -
"Избърши сълзите ми" - каза момичето тогава.
стоеше тъжна - като след погром.
Спомних си времето, когато бе страхотна,
а сега отвръща на мрака със стон.
Ехото, ето ехото обгръща сянката
и риданията й отекват далече.
Аз стоях вкаменен и отчаян,
за надеждата, готов да споделя.
Искам да бъда твоите малки сълзи,
твоите красиви очи
няма нужда да се отчайват.
Искам и времето да спре тук,
където не те намира никой.
"Избърши сълзите ми" - каза момичето тогава.
"Подай ми ръка" - какво друго остава
да направя аз за нейното разбито сърце?
Сега и в небето звездите се разделят на две.
И в тишината, и в мрака, тя не вижда напред,
само скръб... но аз бях тук за неин късмет.
Макар да не знаех какво да направя -
"Избърши сълзите ми" - каза момичето тогава.
Вятърът развяваше русите й коси
и сякаш нямаше в какво да повярва.
Нейните приятелки бяха кристалните сълзи
и сега нощта бързо ги изпреварва.
Стигат твърде далеч в страданията,
някои наранени от любовната мъка,
а други не биха изтърпели да гледат
и просто биха си тръгнали...
"Избърши сълзите ми" - каза момичето тогава.
"Подай ми ръка" - какво друго остава
да направя аз за нейното разбито сърце?
Сега и в небето звездите се разделят на две.
И в тишината, и в мрака, тя не вижда напред,
само скръб... но аз бях тук за неин късмет.
Макар да не знаех какво да направя -
"Избърши сълзите ми" - каза момичето тогава.
Аз трябваше да се появя и да ти кажа,
че няма да останеш сама,
сълзите ти не ще се завърнат.
Аз трябваше да се появя и да подам ръка,
за да не си сама
и че има кого да прегърнеш.
Толкова ли е трудно?
Толкова ли е страшно,
когато си ранена в сърцето?
Аз трябваше да се появя и да ти кажа,
че всичко това ще свърши,
рано или късно...
"Избърши сълзите ми" - каза момичето тогава.
"Подай ми ръка" - какво друго остава
да направя аз за нейното разбито сърце?
Сега и в небето звездите се разделят на две.
И в тишината, и в мрака, тя не вижда напред,
само скръб... но аз бях тук за неин късмет.
Макар да не знаех какво да направя -
"Избърши сълзите ми" - каза момичето тогава.
© Христо Андонов Всички права запазени
