Човеко - маратония
Kрасиви сме, когато помним...
и грозни - щом забравим
Себе си...
Море от чувства, океан от спомени
и лодка трябва само да направим
от мечтите си... :)
Живот на ръба на съществуването...
за хляба да се борим без остатък
и залък всеки да е чиракуването
на нищожното ни преминаване „оттатък".
Аз искам да живея днес!
Така, както съм мечтала
от дете...
Не искам да робувам със финес
на анатомията си...
и да градя шкембе!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вечерница или Зорница Всички права запазени
