Добре дошли в Откровения!
социална мрежа за авторско творчество
"Откровения" е най-голямата платформа за лично творчество с авторски произведения в различни категории
като поезия, проза, преводи, фотография,
музика, изобразително
и приложно изкуство.
Публикувайте своите произведения: Споделете откровенията си, претворете чувствата си в ноти, от
емоцията създайте мелодия, облечете думите си в стих или разказ. Изкажете позиция под формата на статия или есе.
Обрисувайте настроението си в картина или покажете красивите мигове във фотоси.
Бъдете себе си, бъдете откровени!
Онлайн:
114 821
18 638
388 360
2 112 896
Предизвикателства
ВремепространствоПоезия 6Колко малко му трябва на човек, за да полети на крилете на Времето отвъд познатото Пространство, където в света на Въображенето е напълно естествено да се родят Възможности.Този път на sisidara (Сиси) - честита й победа в любовните безумия, се падна честта да предизвика възможностите ви да сътворите акростих, използвайки думата - тема на настоящия конкурс - ВРЕМЕПРОСТРАНСТВО.Дерзайте и нека най-добрият спечели това "пътуване"! |
||
| Щом децата са злояди, нека хапват шоколади! | Поезия | 5 |
| За всеки повод подарък от сърце | Приложни Изкуства | 3 |
| Хлябът - сила за живот | Проза | 8 |
| Национално-освободителни борби | Проза | 0 |
Скорошни победители:
| Подарък за нея (Пролетта и Жената) | Приложни Изкуства | 12 |
| В заскреженото небе (Замръзналото кралство) | Поезия | 5 |
| Научих се (Любовта е мъдростта на безумните и безумието на мъдрите) | Поезия | 24 |
| Трите меченца (За героите любими от анимационни филми!) | Поезия | 9 |
| А публиката? На крака ще бъде... (Какво се крие зад маската, която хората слагат) | Поезия | 23 |
Предложения
до днес неказвани на глас.
Реката влачи кални руни,
които не разчетох аз.
Към тебе как сега да мина – ...
мечти, надежди, радост и беда,
сега са още разтопена лава,
в години предстоящи са следа.
И нищо не изчезва, не загива ...
Ген. Георги Вазов
Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините на угасващия ден се плъзнаха по хълмовете и последните им лъчи погалиха изпръхналото лице на Никола. Сякаш за миг частица от тях потъна в благостта на ясния му поглед и той сведе очи.
Бръкна в мешката ...
смирението – ежедневна смърт.
Живуркайки душата ми умира.
Човек съм, а човеците грешат.
Затворени широко са очите. ...
Отдавна ли ме чакаш под дъжда,
загубил пътя в ириса на здрача,
в най-глухата пресечка на града,
където ангелите нощем плачат? ...
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
