6.05.2008 г., 16:56

Сам на пътя

1.9K 0 1

Сам на пътя

 

1. В очите си без светлина,

сам на пътя само с мойта тъмнина.

Сам, с живота си безсмислен вече,

единствената ми любов умря, замина надалече.

 

2. Надеждата и мене вече подминава

със съсухрено сърце, тъна в забрава.

С него, пак пробито на безброй места,

гърчи се, кърви и не усеща любовта.

 

3. Сам на пътя за пореден път.

И покой не намирам вече в родния си кът.

Вървя по пътя сам, изпълнен със страдание,

за живот, любов, за нищо нямам аз желание.

 

4. Самотен и в мрак изгубен,

от нейната постъпка считам се - погубен.

Вече не живея и не дишам дори,

сам на пътя в мрак сърцето ми кърви.

 

5. Малко по малко в мен надеждата умира.

На никой не му пука. Никой не разбира.

Никой не разбира болката в мен,

откакто аз сломих се, гасна угнетен.

 

6. И накрая искаш край щастлив?

Съжалявам, при мен няма, но оставам жив.

Сам на пътя със сърце разбито,

то не ще обикне пак. Ще го оставя скрито.

 

Сам, на пътя, в мрак... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...