6.05.2008 г., 16:56

Сам на пътя

1.9K 0 1

Сам на пътя

 

1. В очите си без светлина,

сам на пътя само с мойта тъмнина.

Сам, с живота си безсмислен вече,

единствената ми любов умря, замина надалече.

 

2. Надеждата и мене вече подминава

със съсухрено сърце, тъна в забрава.

С него, пак пробито на безброй места,

гърчи се, кърви и не усеща любовта.

 

3. Сам на пътя за пореден път.

И покой не намирам вече в родния си кът.

Вървя по пътя сам, изпълнен със страдание,

за живот, любов, за нищо нямам аз желание.

 

4. Самотен и в мрак изгубен,

от нейната постъпка считам се - погубен.

Вече не живея и не дишам дори,

сам на пътя в мрак сърцето ми кърви.

 

5. Малко по малко в мен надеждата умира.

На никой не му пука. Никой не разбира.

Никой не разбира болката в мен,

откакто аз сломих се, гасна угнетен.

 

6. И накрая искаш край щастлив?

Съжалявам, при мен няма, но оставам жив.

Сам на пътя със сърце разбито,

то не ще обикне пак. Ще го оставя скрито.

 

Сам, на пътя, в мрак... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...