До вчера с теб рамо до рамо
деляхме живот и съдба.
Градихме ли нещо красиво, голямо?
Защо сме тогава - ти - сам, аз - сама?
Защо, когато ни е трудно,
не се лекуваме със смях?
Защо по цели нощи будни
наказваме греха със грях?
Защо, когато сме в средата
на тъжен, празен кръстопът,
не продължаваме със тебе сляти,
а тръгваме в различен път?
Защо убиваме душите,
живели все пак и в добро?
Защо не се спасим за дните
на минало и недошло?
© Миглена Цветкова Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
mspasov29
Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...
Vedrin
Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...
anonimapokrifoff
Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...
maistora
На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...
pastirkanaswetulki
Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
