Защо

Поезия

825 0 4

До вчера с теб рамо до рамо

деляхме живот и съдба.

Градихме ли нещо красиво, голямо?

Защо сме тогава - ти - сам, аз - сама?

Защо, когато ни е трудно,

не се лекуваме със смях?

Защо по цели нощи будни

наказваме греха със грях?

Защо, когато сме в средата

на тъжен, празен кръстопът,

не продължаваме със тебе сляти,

а тръгваме в различен път?

Защо убиваме душите,

живели все пак и в добро?

Защо не се спасим за дните

на минало и недошло?

Коментари

aLmA_mUeRtA (Ив)

Не зная вече какво да ти пиша! Просто пишеш много хубаво!
feia (Вилдан Сефер)

Много въпроси е задала лирическата.Дали ще получи отговорите?...
petinka67 (Петя Кръстева)

... защото Живота е колело ...!
Не тъжи, защото след мъка идва ред на радостта!
Стига да искаш да я видиш и да я усетиш!
fraulia (Васка Мадарова)

''Защо не се спасим за дните
на минало и недошло?''
Стихът ти ме грабна!Много ми харесва!Жалко, че много често се случват нещата, които си описала...