До вчера с теб рамо до рамо
деляхме живот и съдба.
Градихме ли нещо красиво, голямо?
Защо сме тогава - ти - сам, аз - сама?
Защо, когато ни е трудно,
не се лекуваме със смях?
Защо по цели нощи будни
наказваме греха със грях?
Защо, когато сме в средата
на тъжен, празен кръстопът,
не продължаваме със тебе сляти,
а тръгваме в различен път?
Защо убиваме душите,
живели все пак и в добро?
Защо не се спасим за дните
на минало и недошло?
© Миглена Цветкова Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Vedrin
Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...
Пламена_Кръстева
Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...
anonimapokrifoff
Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
