Тя... видиш ли, не искала много!
* * *
Съвременната - днешната "девойка",
мислите и сякаш я изгарят,
все казва, че не търси "бройката",
а очите и не спират - шарят...
Искала да бъде хубав,
силен, нежен и... богат,
да я люби до полуда
и да бъде вечно млад...
Тя... видиш ли - не иска много,
че какво пък толкоз, има ги такива?!...
Да е усмихнат - да не гледа строго,
желае да е "мъничко" щастлива...
Да има кинти, да е елегантен,
със собствен бизнес за 5-6 милиона,
да е с тяло на... "Давид" - да е галантен,
да я третира като примадона...
И тъй живее - трепетно мечтае,
и "принца" чака с... бялото ПоршЕ,
с надежда из града се шляе,
да дойде - да я прибере...
Отхвърля погледите нежни,
на момчета с... пламнали очи,
намира ги за... НЕнадеждни,
щом нямал "ценза" - тихо! Замълчи!...
И тъй, годините се нижат,
обръща гръб тя, неведнъж,
а рАни... трудничко се ближат
в търсене на... "истинския" мъж.
И днес се вглежда в свой'та дъщеря
със същите мечти - принцесени,
така заспива, тихо, в самота
и лятото отново, пак е... есенно!...
А... онези, влюбени момчета,
които бяха със протрити панталони,
сега във "Хилтън" пият си кафето,
със бизнес за 5-6 милона...
А тя, отново с пълната си "раница"
от претенции и "истински" надежди,
заспива до поредния пияница
и кърпи на мечтите си одеждите...
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
